Количката е празна!
Контакти
Телефон: +359 888 644 330

адрес и запитвания

Синдром на поликистозните яйчници

на 26 февруари, 2014 ,
Препоръчани продукти

Жените, които имат нередовен цикъл, прекомерно окосмяване по лицето и тялото, акне, наднормено тегло, страдат от безплодие и уголемени яйчници, може да страдат от синдрома на поликистозните яйчници (СПЯ). Това заболяване засяга около 5-10% от жените в детеродна възраст и около 70-90% от жените с нередовен цикъл (Azziz et al 2004). СПЯ също така предизвика хормонален дисбаланс, повишени нива на тестостерона (мъжки хормон) и естрогена (женски хормон), както и завишени нива на инсулина (Azziz 2006, Moran 2010).

СПЯ е един от най-разпространените проблеми, свързани с женската ендокринна система, но причините за отключването му все още не са ясни (McCartney 2004). Вероятно поради тази причина, за да се опише СПЯ най-често се използва думата „синдром”, тъй като в традиционната медицина тази дума се използва за описване на редица знаци и симптоми, без да се назовава конкретна болест.

Нови изследвания, силно подценени от традиционната медицина, показват взаимовръзка между СПЯ, наднорменото    тегло и инсулиновата резистентност. В това число влизат и характерните симптоми на понижената инсулинова чувствителност – дислипидемията (нарушения в мастната обмяна) и хипертонията (Diamanti-Kandarakis 2007, Sasaki 2011).

Ако СПЯ не бъде лекувано, често се стига до тежки клинични прояви като хирзутизъм (прекомерно окосмяване по лицето и тялото), акне, безплодие и депресия (Diamanti-Kandarakis 2008, Drosdzol 2007). При жените, страдащи от СПЯ, рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания (Teede 2010) или рак на ендометриума (Chittenden et al 2009) е значително по-висок.

Интегративната медицина* признава сериозността на СПЯ, както и нуждата да се подходи към синдрома, както би се подходило към инсулиновата резистентност. Това би дало надежда на милионите жени, които страдат от тази болест. Така например метформинът, който подобрява инсулиновата чувствителност, спомага за намаляването на прекаленото производство на андрогени и намаляването на теглото, възстановява плодовитостта и подобрява глюкозния метаболизъм при пациенти, страдащи от СПЯ, е силно пренебрегнат от стандартната медицина при личението на това заболяване. Важно е да се знае, че различните подходи, които се използват за контролиране на индивидуалните симптоми на СПЯ, често дават многобройни нежелани странични ефекти (Pasquali 2011).

За щастие на милионите жертви на СПЯ, публикувани клинични изследвания подкрепят използването на безлекарствени терапии като инозитол и Н-ацетил-цистеин (НАЦ) за контролиране на симптомите и страничните ефекти.

Симптоми (клинични прояви) на СПЯ

Едно от предизвикателствата при диагностицирането на СПЯ е, че симптомите при различните хора са различни и се проявята им варира по сила. Често се случва симптомите да се бъркат с тези на други заболявания. Най-честите симптоми включват:

Менструални смущения: Те са сред най-често срещаните характеристики на СПЯ. В тази категория влизат: менструален цикъл, който продължава повече от 35 дена (по-малко от осем цикъла годишно), липса на менструация в продължение на четири месеца или по-дълго и продължителна тежка менструация. (Ma 2010).

Повишено производство на андроген: Завишените нива на андрогени са ключова характеристика на СПЯ. Резултатът е прекомерно окосмяване по лицето и тялото (хирзутизъм), акне и специфично оплешивяване от мъжки тип (при жени). Прави впечатление, че физическите признаци на повишените количества андрогени се различават в зависимост от етническата група. Например, при жените с по-тъмен тип кожа, проявата на хирзутизмът е най-честа, последвана по интензитет от проявата при жени с европейски и американски произход – около 40% от жените със СПЯ са със повишено окосмяване. Докато при жените от азиатски произход, този симптом почти не се наблюдава. (Lowenstein 2006).

Поликистозни яйчници: Уголемените яйчници, изпълнени с голям брой малки кистички, могат да се видят на ултразвук. Някои жени имат поликистозни яйчници, но нямат СПЯ, докато при други е точно обратното (Azziz 2004).

Още симптоми (клинични прояви) свързани със СПЯ

Безплодие: СПЯ е най-честата причина за безплодието при жените. Много жени с поликистозни яйчници страдат от нередовна менструация или липса на такава, което може да доведе до проблеми със зачеването. СПЯ се асоциира също така и със спонтанни аборти и прееклампсия** (van der Spuy 2004).

Наднормено тегло:  При жени на приблизително еднаква възраст, вероятността да са с наднормено тегло е доста по-висока, ако те имат СПЯ (Martínez-Bermejo 2007, Moran 2010). Около половината от всички жени, страдащи от СПЯ, страдат от затлъстяване в областта на корема,  което се съпровожда от натрупване на висцерална мастна тъкан около вътрешните органи. Коремното затлъстяване е аномалия, тъй като жените обикновено трупат мазнини в областта на бедрата и ханша. Затлъстяването в областта на корема е свързано с по-високи рискове от хипертония и липидни аномалии (Faloia 2004).

Инсулинова резистентност и диабет тип 2: Изследвания са установили, че честота на инсулинова резистентност и диабет тип 2 е по-висока при жени със СПЯ, отколкото при жени в същата възрастова група и с приблизително еднакво тегло, които не страдат от СПЯ (Moran 2010). Почти всички жени със СПЯ и наднормено тегло, както и повече от половината от тези със СПЯ и нормално тегло, са инсулиново резистентни (Pasquali 2006). Голям брой от тях развиват захарен диабет тип 2 преди да навършат 40 години (Pelusi 2004).

Акантозис нигриканс е тъмна, не добре очертана, кадифена хиперпигментация на задната част на врата, вътрешната част на бедрата, вулвата или под гърдите. Това състояние е един от знаците за инсулинова резистентност (по-високи нива на този хормон в кръвта). Това причинява хиперплазия - уголемяване на мастните жлези на кожата (Higgins 2008).

Диагностициране на СПЯ

Няма един тест, който да диагностицира синдрома на поликистозните яйчници. Поставянето на диагноза е по метода на изключването, т.е. лекарите на база на симптомите, изключват една по една всички други вероятни болести (Azziz 2004). Стандартната диагностична процедура за СПЯ включва пълна анамнеза, в това число нередовна или липсваща менструация, наднормено тегло, хирзутизъм, по-слабо развити гърди. По време на физическия преглед лекарите обикновено търсят симптоми като акне, окосмяване по лицето, мъжки тип оплешивяване и акантозис нигриканс.

За да се установи наличието на неспукани, недоразвити (5-7мм) фоликули (те никога не достигат до предовулационен размер – 16мм или повече), се използва обикновен или трансвагинален ултразвук.

За да се стигне до диагностика е необходимо наличието на поне един от следните симптоми: клиничен или биохимичен хиперандрогенизъм, менструална дисфункция или поликистозни яйчниците, които се откриват чрез трансвагинална ехография (Artini 2010).

Кръвните тестове са необходими, за да се измерят нивата на някои хормони и за да се изключат многото възможни други причини (освен СПЯ) за менструални аномалии или андрогенен излишък. Освен за повишени андрогенни нива, лекарите следят и за високи нива на лутеинизиращи хормони (LH) или повишение на съотношението на LH към фоликулостимулиращ хормон (FSH). Изследват се също така пролактина, тироид-стимулиращият хормон (THS), 17-хидроксипрогестеронът, тестостеронът и ДХЕА-С (DHEA-S). Други свързани симптоми са високите нива на глюкоза, инсулин, холестерол и триглицериди, както и инсулиновата резистентност (Shi 2007).

Високите нива на Анти-Мюлеровия хормон (АМХ) се смятат за потенциален диагностичен маркер на СПЯ (Chen 2008, Dewailly 2010). АМХ е протеин, който се произвежда от гранулозните клетки на малките растящи фоликули. Нивата на АМХ се корелират с броя на антралните фоликули (малки фоликули, чиито размер варира от 2 до 8 мм и се появяват в началото на менструалния цикъл). Нивата му в кръвта са постоянни, не зависят от деня на менструалния цикъл и намаляват с възрастта. Синдромът на поликистозните яйчниците се характеризира със засилена секреция на АМХ. Това е резултат на аберантна активност на гранулозните клетки и е маркер на поликистозния яйчник. Колкото е по-голям броят на антралните фоликули, толкова са по-високи нивата на АМХ (Van HOUTEN 2010). Нивата на АМХ при пациентки със синдром на поликистозни яйчниците са по-високи при жени с аменория от тези при жени с олигоменорея. Увеличеният АМХ вероятно осъществява негативен инхибиторен ефект върху зреенето и селекцията на доминантния фоликул и потиска овулацията. Едно единствено измерване на серумните нива на АМХ е вероятно достатъчно и надеждно.

Причини и рискови фактори за СПЯ

По-рано СПЯ се е разглеждало единствено като репродуктивно заболяване, което засяга жени в детеродна възраст. Липсата на овулация и андрогенния излишък са се считали за отличителните диагностичните критерии на синдрома (Azziz 2004). Днес се смята че, инсулинова резистентност има значителен принос за патогенезата на СПЯ, в следствие на която настъпват метаболитни и сърдечносъдови проблеми (Pasquali 2011). Към днешна дата са идентифицирани няколко фактора, които участват в развитието на СПЯ:

LH секреция и андроген излишък: Клинични проучвания подчертават ролята на невроендокринните аномалии при непрекъснатата прекомерна секреция на лутеинизиращия хормон (LH). Той е един от двата гликопротеинови хормона, които стимулират крайното узряване на фоликулите и секрецията на прогестерон. Високите нива на LH предизвикват преждевременна овулация, нарушаване на процеса на зреене на фоликула и водят до увеличeно производство на андроген от тека-клетките на яйчниците. Някои учени смятат, че повишените нива на  LH са в основата на СПЯ при жени със слабо и нормално телосложение (Chang 2000).

Хиперинсулинемия и андроген излишък: Хиперинсулинемия провокира хиперандрогенизъм при жени със СПЯ посредством два отделни и независими механизма:

Първо, чрез стимулиране производството на андроген в яйчниците. Проучванията показват, че инсулинът действа синергично с LH и повишава производството на андрогени в тека-клетките на яйчниците (Guzick 2004, Tsilchorozidou 2004). Второ, чрез директно и независимо намаляване нивата на серумния секс-хормон свързващ глобулин (SHGB) - плазмен гликопротеин, който се произвежда в черния дроб. Инсулинът намалява секрецията на SHGB , което води до увеличаване количеството на свободния, биологично активен тестостерон (Carmina 2003). Крайният резултат от тези две действия увеличава концентрацията на циркулиращия свободен тестостерон.

Генетика и излишък на андроген: Повишението на LH, както и на хиперинсулинемията водят до увеличение на производството на андроген в тека-клетките на яйчниците (Tsilchorozidou (2004). Проучванията показват, че морфологичните промени в яйчниците, включително развитието на киста на яйчника и дисфункция на тека-клетките (клетки в яйчниците, произвеждащи стероиди), може да бъде показател за генетична основа за СПЯ. Учените смятат, че при жените със СПЯ съществува генетична предразположеност към свръхпроизводството на андроген в яйчниците (Tsilchorozidou, 2004, Jakubowski 2005, Diamanti-Kandarakis 2006, Bremer 2008). По всичко личи, че необичайната активност на тека-клетките е основната причина за повишените нива на андроген (Wood 2003).

Следните рискови фактори също имат силно влияние върху развитието на СПЯ.

Затлъстяване. Проучванията сочат, че затлъстяването не само допринася за развитието на СПЯ, но също така се появява и като резултат от СПЯ (Martínez-Bermejo 2007). Мастната тъкан на жените със СПЯ се характеризира с уголемени мастни клетки (хипертрофични адипоцити) и нарушения в способността на организма да разгражда мазнините (липолизата) и да регулира инсулина. Все още не се знае дали тези аномалии са първични или вторични спрямо хиперандрогенизма или други СПЯ-свързани аномалии (Villa 2011).

Възраст и адренархе. Според някои учени, при момичетата, при които пубисното окосмяване се развива рано (често преди да навършат осем години), се наблюдават много от знаците и симптомите на СПЯ. Изследване, проследяващо развитието на момичета преди и по време на пубертета, доказва, че ранното пубисно окосмяване води до прекомерно производство на тестостерон и нередовна менструация. Именно това е част от симптоматиката на СПЯ, което според учените значи, че ранното пубисно окосмяване е всъщност ранна форма на СПЯ (Witchel 2006).

Други рискови фактори, които могат да играят роля в патогенезата на СПЯ включват хроничното възпаление (Ескобар-Morreale 2011), излагане на въздействието на химикали, които разрушават ендокринната система (Takeuchi 2004) и отключват автоимунни заболявания, особено тези, свързани с яйчниците, панкреаса, щитовидната жлеза и надбъбречните жлези (Petríková 2010). Използването на медикаменти, които повишават пролактина е друг рисков фактор (Hernández 2000).

Жените със СПЯ са предразположени към проблеми с инсулиновата сигнализация, което увеличава производството на андрогени в яйчниците и надбъбречната жлеза (Tsilchorozidou 2004). Излишните андрогени стимулират инсулиновата резистентност, което води до повишени нива на инсулин, което от своя страна стимулира допълнителния синтез на андрогени. Този порочен кръг води до "лавинообразен ефект" с влошаващи се симптоми на СПЯ. В следствие на това, болните стават особено податливи на затлъстяване и диабет, състояния, които значително влошават синдрома (Schuring 2008, Pasquali 2011).

Какво трябва да знаете

  • Синдрома на поликистозните яйчници е често срещано ендокринно заболяване при жените.
  • Въпреки че симптомите варират при различните хора, то се характеризира с многобройни кисти на яйчниците, нередовна, тежка или липсваща менструация, прекомерно окосмяване по лицето/тялото, оплешивяване мъжки тип, ниско либидо характерни тъмни петна по кожата, безплодие, депресия и напълняване.
  • Инсулиновата резистентност е една от най-често срещаните характеристики на СПЯ. Това е състояние, при което клетките на тялото стават буквално резистентни към ефекта на инсулина.
  • Не е известно какво причинява СПЯ, но е ясно, че оказват влияние генетичното предразположение, инсулиновата резистентност, засиленото производство на андрогени и затлъстяването.
  • Използват се много и различни терапии, тъй като СПЯ се проявява с различни по вид и сила симпотми. Стандартните подходи са медикаментозни и дори оперативни.
  • При хора със СПЯ е необходмо да се полагат постоянни грижи и усилия, за да се сведат до минимум сърдечно-съдовите рискове, свързани със затлъстяването, инсулиновата резистентност, диабета, високото кръвно налягане и завишения холестерол в кръвта. Най-важният аспек за овладяването на СПЯ е ранното диагностициране и намеса.
  • Все по-очевидно е, че здравословният начин на живот – поддържане на здравословно тегло и физическа активност (спорт) - както и приемът на специфични хранителни добавки с цел безопасното и ефективно премахване на симптомите, отстраняване на основните причини и свързаните рискови фактори, е ключът към овладяването на СПЯ.

Стандартни лечения на СПЯ

Лечението на синдрома на поликистозните яйчници се фокусира главно върху конкретния проблем на всеки индивид – а именно безплодие, хирзутизъм, акне или затлъстяване.

Хирзутизъм:

  • За предпочитане е да се използва орална контрацепция, която е комбинация от естроген и прогестерон. Естрогенът намалява нивата на LH и секрецията на андроген. Прогестеронът е много важен, защото може да увеличи производството на SHGB от черния дроб като намали нивата на свободния тестостерон (Kopera 2010).
  • Лекарството спиронолактон (Aldactone®) се използва при хирзутизъм и мъжко оплешивяване. Спиронолактон постиска производството на тестостерон като му пречи да въздейства на определени тъкани. Влияе благотворно и при лекуването на акне при жените. Не бива да се изполва при бременност, тъй като може да повлияе на растежа и развитието на зародиша (Rathnayake 2010).
  • Още по-обещаващи са инсулиновите сенсибилизатори като метформин, които влияят благоприятно на хирзутизма при пациенти със СПЯ(Kopera 2010).

Безплодие:

Предизвикването на овулация е една от най-важните стъпки при лечението на безплодие, в следствие на липсата на овулация (Polyzos 2009).

  • Кломифен цитрат (КЦ) е орално анти-естрогенно лекарство, използвано в началото на  лечението за предизвикване на овулация при жени със СПЯ (Polyzos 2009).
  • Тъй като инсулиновата резистенция играе ключова роля при СПЯ, то намаляването на инсулина е едно от възможните лечения за безплодие при СПЯ пациенти (Fica 2008). Ако например КЦ не действа, може да се добави метформин, за да се спомогне за предизвикването на овулация (Abu Hashim 2010).
  • Ако и комбинацията от КЦ и метформин не помогне, се прилагат, чрез инжекции,  лекарства едентични с гонадотропните хормони – фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH) (Nugent 2000, Polysoz 2009).
  • Ароматазните инхибитори като анастрозол и летрозол са сравнително нов подход при лечението чрез индукция на овулацията (Polyzos 2009). Ароматазните инхибитори селективно блокират периферното превръщане на андрогените в естрогени, което води до реакция в хипофизната жлеза - повишаване на ендогенните нива FSH  и оптимизиране на овулацията. Предимството на ароматазните инхибитори е, че при тях се избягват неблагоприятните странични ефекти, често наблюдавани при антиестрогените (Mitwally, 2001).
  • Ако лекарствата не подействат, може да се обмисли и хирургична процедура, наречена гинекологична лапароскопия (ГЛ). По време на ГЛ, хирург прави малък разрез в корема и въвежда тръба, прикрепена към малка камера (лапароскоп). По този начин предоставя детайлна визуализация на яйчниците и съседните органи. След това, хирургът, посредством други малки разрези, поставя хирургичните инструменти в корема и чрез електрическа или лазерна енергия унищожава излишъка от фоликули на повърхността на яйчниците, които произвеждат излишъка от андрогени.

Регулация на менструалния цикъл:

  • Метформинът подобрява овулацията и води до редовен менструален цикъл.
  • Противозачатъчните, съдържащи комбинация от синтетичен естроген и прогестерон  намаляват производството на андрогени, коригират аномалното кървене и намаляват риска от рак на ендометриума. Нискодозираните орални контрацептиви имат доказано регулиращ ефект върху менструалния цикъл, при жени, които не се опитват да забременеят (Cianci 2007).
  • Към днешна дата няма известни клинични проучвания за терапия със заместване на био-идентични хормони (ТЗБХ) и СПЯ.

Дългосрочно лечение на СПЯ:

  • Най-важният аспект при борбата със СПЯ е контролирането на сърдечно-съдовите рискове като затлъстяване, повишен холестерол, високо кръвно налягане и диабет.
  • През 2004 Националния институт за здраве и отлични клинични постижения на Великобритания препоръча, когато други лечения не дават резултат, на жените със СПЯ с ИТМ (индекс на телесната маса) над 25 да се предписва метформин.
  • Тази препоръка е добре обоснована, тъй като е известно, че метформинът успешно лекува както хиперинсулинемия така и хиперандрогенизъм (Azziz 2001, Romualdi 2011, Yasmin 2011).
  • Метформинът е най-обещаващото лекарство на стандартната медицина за СПЯ.

Метформинът: Недостатъчно употребявано лекарство при СПЯ

  • Метформинът се използва за понижаване на кръвната захар. То е одобрено от Американската агенция по храните и лекарствата за прилагане при захарен диабет тип 2. Метформинът инхибира производството на глюкоза в черния дроб, намалява усвояването на глюкоза в червата и увеличава чувствителността към инсулин в периферните тъкани (Grundy 2002).
  • Метформинът може да възстанови овулацията при жени със СПЯ посредством няколко механизма, включително намаляване нивата на инсулин, промяна на действието на инсулина в синтеза на андрогени от тъканите на яйчниците, тека-клетъчна пролиферация и растеж на ендометриума (Polyzos 2009).
  • За да се ​​увеличи толерантността към метформина, пациентите започват с прием от 500 мг дневно по време на хранене. След една седмица дозата се увеличава на 1000 мг в и след още една седмица на 1500 мг дневно. Началният ефект обикновено се наблюдава след първата седмица при дневна доза от 1000 мг (Harborne 2005).
  • Изследвания са установили, че пациенти със СПЯ, които не реагират на метформин в дози до 1500 мг, реагират положително при 2000 мг (Harborne 2005).
  • В продължение на много години, перорални хипогликемични (противодиабетни) средства са били разглеждани като тератогенни, а използването им е било оспорвано по време на бременност. Новите данни обаче потвърждават безопасността от употребата на метформин по време на бременност. Според Glueck et al метформинът не е тератогенен и не се отразява на двигателното или социалното развитие на деца на възраст между 3 и 6 месеца (Glueck 2002). Наскоро, Tang et al заключи, че метформинът подобрява шансовете за възстановяване на овулацията и бременност (Tang 2010).
  • От едно скорошно клинично проучване, в което са участвали 50 пациенти страдащи от СПЯ, има сведения, че метформинът оказва слаб, но вреден ефект върху серумните нива на хомоцистеин. Следователно, допълването на дневния хранителен режим с фолиева киселина може да допренесе за намаляване на хомоцистеина и увеличаване на благоприятния ефект на метформина върху съдовия ендотел (вътрешното покритие на кръвоносните съдове) (Palomba 2010).

Странични ефекти при стандартните лечения

Един недостатък на основните подходи при лечение на СПЯ е, че те често са свързани с нежелани странични ефекти като например:

  • При проблеми със зачеването се предписва лекарството Clomid®. При някои жени, Clomid ® не причинява странични ефекти. При други, страничните ефекти могат да включват промени в настроението, топли вълни, тежест в гърдите, коремни спазми и гадене. При риблизително 30% от жените, които приемат Clomid® се появяват по-сериозни странични ефекти като негостоприемната цервикална слуз (това е състояние, при което цервикалната слуз става твърде плътна, за да благоприятства и подпомогне проникването на сперматозоидите в шийката на матката) и изтъняване на стената на матката. Негостоприемната среда не позволява да се стигне до зачеване, а изтънялата стена на матката намалява вероятността зародишът да може да се захване и задържи. Това може да доведе до спонтанен аборт. И в двата случая става дума за нежелани ефекти от използването на Clomid®.
  • Противозачатъчните хапчета са един от вариантите за лечение на нередовен менструален цикъл. Въпреки това едно проучване от 2006 г. заключи, че противозачатъчните хапчета увеличават инсулиновата резистентност, засилват симптомите на СПЯ и увеличават риска от сериозни здравни усложнения (Mastorakos 2006).
  • Използваните лекарства при лечението на СПЯ не могат да повлияят на начина на живот, който водим. За това е важно да се храним здравословно, да спортуваме и да сме сигурни, доколкото това е възможно, че приемаме нужните на тялото ни хранителни вещества, добавки и витамини. Лекарствата не са универсално решение. Те не могат да се справят със свързаните сърдечносъдови рискове, диабет тип 2, нито с хормоналните дисбаланси, които са в основата на СПЯ.

ПРЕПОРЪЧАНИ ПРОДУКТИ

  • Mио-инозитол/  Myo-inositol : 2 – 4 г дневно
  • Д-хиро-инозитол/ D-chiro-inositol: 600 – 1200 мг дневно
  • N-ацетил-цистеин/ N-acetyl-cysteine (NAC): 1200 мг дневно
  • Липоева киселина/ Lipoic acid (като Na-RALA): 240 – 480 мг дневно
  • Рибено масло/  Fish Oil : 2 – 6 г дневно
  • Витамин D/ Vitamin D: 2000 – 8000IU дневно
  • Хром/ Chromium: 200 – 500 мкг дневно
  • Магнезий/ Magnesium: 600 – 1000 мг дневно
  • Сау Палметo/ Saw Palmetto: 160 мг дневно
  • Фолиева киселина/ Folic acid: 400 мкг дневно
  • Зелен чай/ Green Tea: 750 мг от стандартизиран екстракт от зелен чай дневно
  • Канела / Cinnamon: под формата на екстракт 200 – 300 мг; или 1 – 2 чаени лъжички канела на прах дневно
  • Женско биле (сладък корен) / Licorice Root: 500 мг дневно

В допълнение, биха били полезни следните кръвни изследвания:

  • Химически показатели (включително липиди)
  • Пълна кръвна картина (CBC)
  • Свободен тестостерон
  • Общ тестостерон
  • DHEA - S
  • Прогестерон
  • Естрадиол
  • Хомоцистеин
  • С-реактивен протеин (Висока чувствителност)
  • TSH (хормон на щитовидната жлеза)
  • Инсулин (на гладно)
  • FSH и ЛХ
  • Maгнезий
  • 5-OH-vitmain D3 или 25-хидрокси витамин D3

Информация за безопасност

Тази информация (и на всеки придружаващ материал) не е предназначена да замени помощ или съвет от лекар или друг квалифициран медицински специалист. Всеки, който желае да започне диетичен режим, ново лекарство, програма за физическо натоварване или да въведе друга промяна в начина си на живот, с цел предотвратяване или лечение на конкретно заболяване или състояние, трябва първо да се консултира с лекар или друг квалифициран медицински специалист. Бременните жени по-специално трябва да потърсят лекарски съвет преди да приложат съветите и/или използват добавките препоръчани в този сайт. Съветите в този сайт са предназначени само за възрастни, освен ако не е посочено друго. Етикетите на продуктите може да съдържат важна информация за безопасността и най-новата информация за продукта предоставена от производителя. Те трябва да бъдат внимателно прочетени. Трябва да се обърне внимание на точната доза, начина на съхранение и противопоказанията. Българските протоколи за лечение може да са различни по отношение използването и прилагането от разгледаните по-горе методи. Читателят поема отговорност за каквито и да било възникнали проблеми или наранявания. Авторите и издателите, техните сътрудници и подопечни не носят отговорност за каквото и да е вреда възникнала в резултат на тази статия и изрично се отказват отвсякаква отговорност за каквито и да било неблагоприятни последици, произтичащи от използването на предоставената ТУК информация.

Статиите повдигат много въпроси, които са обект на промени, тъй като постоянно се появяват нови данни. Нито един от предложените режими в тази статия може да гарантира ползи за здравето. Публикуващият не е извършил самостоятелна проверка на данните, съдържащи се тук, и изрично не поема отговорност за каквато и да била грешка в предоставената научна литературата.



микро займы онлайн