Количката е празна!
Контакти
Телефон: +359 888 644 330

адрес и запитвания

Диабет

на 01 февруари, 2015 ,
Препоръчани продукти

стр.1 Въведение
стр. 2 Разликата между диабет тип 1 и диабет тип 2
стр. 3 Каскада от увреждания, причинени от диабет
стр. 4 Симптоми и диагноза на диабет
стр. 5 Истината за терапията на диабет тип  2
стр. 6 Програма за диабетици на ранен етап от заболяването
стр. 7 Meтформин: Повишаване чувствителността към инсулин
стр. 8 Лекарствена терапия за диабетици в напреднал стадий на заболяването
стр. 9 Хранителни добавки за диабетици
 

Въведение

Последиците от неконтролирания захарен диабет са слепота, бъбречна недостатъчност, повишен риск от сърдечни заболявания и увреждане на периферната нервна система. Днес повечето лекари фокусират лечението на захарния диабет върху контрола на кръвната захар.  Този опростен подход не е достатъчен да предотврати усложненията на диабета.

Нуждаем се от нов подход за разпознаване и лечение на диабета, защото обичайният подход не е успешен. България се намира в ситуация на епидемия от диабет. През последните 20 години броят на възрастните с диагноза диабет е нараснал повече от два пъти, а броят на децата с диабет тревожно нараства. Диабетът бързо се налага като водеща причина за епидемията от сърдечни заболявания, както и основна причина за случаите на ампутация и слепота при възрастните.

От изключително значение е диабетиците (и предразположените към диабет) да разбират по какъв начин високата кръвна захар причинява увреждания и да предприемат активни стъпки за прекратяване на тези процеси. Най-вредният процес е гликирането (т.е. молекулите на захарта реагират с протеините, като произвеждат нефункционални структури в организма). Гликирането компрометира протеините в целия организъм и по този начин играе ключова роля в усложненията от диабета (например увреждане на нерви, инфаркт и слепота).

Oксидативният стрес също има централно място в уврежданията от диабета. Диабетиците страдат от повишени нива на свободни радикали, които увреждат артериите в целия организъм. Важно е диабетиците да разберат необходимостта от антиоксидантна терапия за намаляване на оксидативния стрес и на риска от усложнения от диабет.

 

Разликата между диабет тип 1 и тип 2

Съществуват два вида диабет: тип 1 и тип 2. В основата на двата типа диабет е нарушение в производството или усвояването на инсулин, или и двете. Инсулинът е хормон, който е отговорен за транспорта на глюкоза в клетките. Когато в кръвта има повишено ниво на кръвната захар, инсулинът се секретира от панкреаса и подава сигнал до черния дроб и мускулите да съхраняват глюкозата като гликоген. Инсулинът стимулира също така адипозната (мастна) тъкан да съхранява глюкозата като мазнина, за да послужи като резерв на енергия в дългосрочен план. Инсулиновите рецептори се намират във всички клетки на тялото. В един здрав организъм нивата на кръвната глюкоза са изключително стабилни (Kumar 2005). Нормалните нива на кръвна захар на гладно варират между 3.90 mmol/l и 5.6 mmol/l.

Диабет тип 1. Диабет тип 1, извесен преди като инсулинозависим диабет, е автоимунно заболяване, което настъпва, когато тялото атакува и разрушава клетките (наричани бета-клетки или β-клетки), които произвеждат инсулин. Диабет тип 1 е отговорен за аколо 5 до 10 процента от случаите. Тъй като болните от диабет тип 1 вече не могат да произвеждат инсулин, те се нуждаят от инсулинозаместваща терапия.

Диабет тип 2. Диабет тип 2, известен преди като неинсулинозависим диабет, настъпва, когато организмът вече не може ефективно да усвоява инсулина и постепенно става резистентен на ефектите му. Това е бавно прогресиращо заболяване, което преминава през разпознаваеми стадии. На ранните етапи от заболяването има повишени нива както на инсулина, така и на кръвната захар (състояния, известни като хиперинсулинемия и хипергликемия съответно). На по-късен етап нивата на инсулина се понижават, а нивата на кръвната захар са много повишени. Макар, че малко хора си дават сметка за това важно разграничение, терапията за диабет тип 2 трябва да съответства на етапа на заболяването.

Рисковите фактори за диабет тип 2 включват стареене, наднормено тегло, фамилна анамнеза, липса на физическа активност, етническа принадлежност и нарушен глюкозен метаболизъм. Диабет тип 2 представлява също така изявен риск за метаболитен синдром – констелация от състояния, включваща инсулинова резистентност заедно с хипертония, липидни нарушения и наднормено тегло.

 

Каскада от увреждания, причинени от диабет

Гликирането и оксидативният стрес са в основата на уврежданията от диабет. За съжаление те не се вземат предвид при конвенционалното лечение на диабета, което обикновено включва само контрол на нивото на кръвната захар.

Гликиране настъпва, когато глюкозата реагира с протеина, което води до увредени от захарта протеини, наричани крайни продукти на напредналото гликиране (AGEs) (Kohn 1984; Monnier 1984). Един добре познат AGE при диабетиците е гликирания хемоглобин (HbA1c). HbA1c се създава, когато молекулите на глюкозата се свързват с хемоглобина в кръвта. Измерването на HbA1c дава представа за дългосрочния контрол върху кръвната захар.

Гликираните протеини увреждат клетките по различни начини, включително като увреждат клетъчната функция, което индуцира производството на възпалителни цитокини (Wright 2006) и свободни радикали (Forbes 2003; Schmidt 2000). При проучвания с животни, инхибирането на гликацията предпазва от увреждане на бъбреците, нервите и очите (Forbes 2003; Sakurai 2003). В едно широкомащабно изпитване при хора, всеки 1 процент понижение на HbA1c се свързва с 21 процента намаление на риска от някакво усложнение от диабета, с 14 процента намаление на случаите от инфаркт и с 37 процента намаление на микроваскуларните усложнения (Stratton 2000).

Високите нива на кръвна глюкоза и гликиране също произвеждат свободни радикали, които допълнително увреждат клетъчните протеини (Vincent 2005) и понижават нивата на азотен оксид. Азотният оксид е мощен вазодилататор, който спомага артериите да бъдат отпуснати и широко отворени. Оксидативният стрес при диабетиците се свързва и с ендотелната дисфункция – процес, който характеризира атеросклеротичната сърдечно-съдова болест. Проучвания сочат, че диабетът насърчава белите кръвни клетки да прилепват към ендотела (т.е. тънкия слой клетки разположени по вътрешната страна на артериите). Tези бели кръвни клетки водят до локално освобождаване на провъзпалителни химически вещества, които увреждат ендотела, като ускоряват атеросклерозата (Lum 2001). Диабетът е тясно свързан с тежка коронарна сърдечна болест и с повишен риск от инфаркт.

Симптоми и диагноза на диабет

Обичайните симптоми на диабета включват повишена жажда и уриниране, необичайни промени в теглото, раздразнителност, умора и замъглено виждане. Клиничните отклонения включват хипергликемия и глюкоза в урината. Дъхът може да има сладък мириз поради съдържанието на кетони в кръвта (кетоза), които по естествен път имат сладък мириз. Възможна е и появата на тъмни образувания по кожата (кожни петна).

Най-често използваните клинични тестове за диагностициране на диабет са изследванията на кръвната глюкоза. Тестът за плазмена глюкоза на гладно (FPG) измерва количеството глюкоза в кръвта на гладно. Преддиабетно състояние се диагностицира, ако нивото на кръвната захар на гладно е между 5.6 и 6.9 mmol/l. Диабет се диагностицира, ако нивото на кръвната захар на гладно достигне 6.9 mmol/l или повече.

Оралният глюкозотолерантен тест (OГТT) се използва за измерване на инсулиновия отговор на високите нива на кръвна захар. При този тест на пациентите са дава глюкоза и се измерва повишеното ниво на кръвната захар. Преддиабетно състояние се диагностицира, ако нивото на глюкозата се повишава до между 7.7 и 11.0 mmol/l. Диагностицира се диабет, ако нивата на кръвна захар се повишат до 11.0 mmol/l или повече.

Тестът за HbA1c също помага за диагностициране на по-леки случаи на диабет. От този тест клиницистите могат да установят средните нива на кръвна захар през предхождащите два до четири месеца. Обикновено 4 дo 6 процента от хемоглобина се гликозилира, което отговаря на средно ниво на кръвната захар между 3.3 и 6.7 mmol/l. Леката форма на хипергликемия повишава HbA1c с 8 - 10 процента (или 10 дo 13 mmol/l), докато тежката форма на хипергликемия повишава стойностите на HbA1c с до 20 процента. При диабетиците, нормалното ниво на HbA1c е под 7 процента, което отговаря на средно ниво на кръвната захар 8.3 mmol/l или по-малко.

Истината за терапията на диабет тип 2

Преди да обсъждаме терапията за диабет тип 2, важно е да разберем логиката на конвенционалната терапия и защо тази логика е погрешна. На болните от диабет тип 2 обикновено казват, че те трябва да повишат нивата си на инсулин, което ще помогне за навлизане на кръвната глюкоза в клетките и ще понижи нивата на кръвната глюкоза. За съжаление това противоречи на здравия разум.

В ранните етапи на диабет тип 2, инсулиновите нива вече са повишени (хиперинсулинемия). Tова е така, защото проблемът не е в производството на инсулин, а по-скоро е метаболитен дефект на усвояването на инсулина. Деликатните инсулинови рецептори на клетъчните мембрани имат по-слаб отговор на инсулина отколкото рецепторите на хора, които нямат диабет тип 2, което означава, че по-малко глюкоза от нормалното се абсорбира от кръвотока в клетките, и нивата на кръвната глюкоза бавно се повишават.

Tова повишение на нивата на кръвна захар нарушават естествения баланс в организма, като стимулират панкреаса да освобождава големи количества инсулин, за да нормализира нивата на кръвната захар. Tози краткосрочен, биологичен процес успешно вкарва глюкоза в клетките, с което се понижават нивата на кръвната захар, но същевременно се ускорява прогресирането на болестта. В крайна сметка крехките инсулинови рецептори стават по-малко чувствителни (инсулинорезистентни), което означава, че панкреасът трябва да секретира даже още повече инсулин, за да може постоянно да прочиства кръвта от глюкоза. В по-късните етапи на болестта панкреасът се „износва” и не може вече да произвежда необходимия инсулин. Нивата на инсулин падат доста под нормалното, което позволява на нивото на кръвната захар да се повиши даже още повече и да нанесе по-големи увреждания.

За съжаление, на повечето диабетици в ранен стадий на заболяването се предписват лекарства (напр. сулфaнилурейни продукти), които имат за цел да повишат нивата на инсулина. При положение, че инсулиновите нива вече са високи, тази стратегия е контрапродуктивна и всъщност може да доведе до ускоряване хода на заболяването като допълнително изтощава инсулиновите рецептори на клетъчните мембрани. Освен това, самият инсулин е мощен хормон, който при повишени нива може да причини увреждане. Съществуват доказателства, че високите нива на инсулина могат да потискат синтеза и освобождаването на хормона на растежа при пациенти със затлъстяване и наднормено тегло (които са склонни към хиперинсулинемия) (Luque 2006). Има също така данни, че повишените нива на инсулин допринасят за пролиферацията на колоректални клетки, което показва, че високите нива на инсулин могат да бъдат фактор за развитието на колоректален рак (Tran 2006).

Програма за диабетици на ранен етап от заболяването

Има голяма разлика между ранния и напреднал етап на диабета. Ето защо няма смисъл да се лекуват по един и същ начин всички пациенти с диабет тип 2. На ранния етап от заболяването пациентите страдат както от хипергликемия, така и от хиперинсулинемия. Вместо да приемат лекарства, които още повече повишават нивото на инсулин в кръвта, болните от диабет тип 2 трябва да прилагат терапии, които повишават чувствителността на инсулиновите рецептори прикачени към клетъчните мембрани.

Най-добрата защита срещу лекия до умерен диабет тип 2 и хиперинсулинемия е по-добрата диета и физическа активност.  Въпреки, че заболяването има генетичен компонент, редица проучвания сочат, че правилния хранителен режим и физическа активност могат да го предотвратят (Научно-изследователска група за програма за превенция на диабета 2002; Научно-изследователска група за програма за превенция на диабета 2003; Muniyappa 2003; Научно-изследователска група за програма за превенция на диабета 2000). Едно проучване също показва, че макар че някои лекарства забавят развитието на диабета, диетата и физическата активност имат по-добър ефект. Само 30 минути дневно умерена физическа активност, съчетана с 5 дo 10 процента понижение на телесното тегло, води до 58 % намален брой на случаите на диабет сред рисковите пациенти (Sheard 2003). Американската асоциация по дабет препоръчва диета богата на фибри, нерафинирани въглехидрати и бедна на наситени мазнини (Sheard 2004). Особено се препоръчват храни с нисък гликемичен индекс, защото те притъпяват инсулиновия отговор. За повече информация относно гликемичния индекс, вижте Протокола за наднормено тегло.

Богатата на въглехидрати и на растителни фибри диета (HCF), популяризирана от д-р Джеймс Андерсон, се радва на значителна подкрепа и валидиране в научната литература като диета на избор в лечението на диабет (Anderson 2004; Hodge 2004). Диетата HCF е богата на зърнени храни, зеленчуци, кореноплодни зеленчуци, а ограничава приема на прости захари и мазнини. Диетата е съставена от 50 дo 55 % сложни въглехидрати, 12 дo 16 % белтъчини и по-малко от 30% мазнини, повечето от които ненаситени. Общото съдържание на влакнини е между 25 и 50 грама дневно. Диетата HCF има редица положителни ефекти, включително следните: понижена хипергликемия след хранене и забавена хипогликемия, повишена тъканна чувствителност на инсулин, понижени нива на липопротеин с ниска плътност (LDL) холестерол и триглицериди, повишени нива на на липопротеин с висока платност (HDL) холестерол, и прогресивно понижаване на телесното тегло.

Здравословната диета за диабетици е също така богата на калий. Калият подобрява инсулиновата чувствителност, отговора към инсулина и секретирането му. Приемът на по-голямо количество калий намалява риска от сърдечни заболявания, атеросклероза и рак. Прилагането на инсулин индуцира загубата на калий (Khaw 1984; Norbiato 1984).

Пациенти със затлъстяване имат много по-голяма тенденция за развиване на диабет тип 2 от слабите хора. Ето защо понижаването на телесното тегло, съпроводено от по-голяма физическа активност и здравословна диета, има ефект за превенцията и лечението на диабета (Mensink 2003; Sato 2000; Sato 2003).

Meтформин: Повишаване чувствителността към инсулин

Освен диетата и физическата активност, продуктът Метформин по лекарско предписание доказано повишава инсулиновата чувствителност при лица с лека до умерена хипергликемия. Сега Метформин е най-често предписваното перорално противодиабетно лекарство в целия свят. Той действа като повишава инсулиновата чувствителност на черния дроб (Joshi 2005). Той притежава и редица други полезни ефекти, включително понижение на телесното тегло, понижени нива на холестерол-триглицериди и подобрена ендотелна функция.

Meтформин има по-добра поносимост от много други противодиабетни продукти с рецепта, но пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, бъбречни или чернодробни заболявания не са подходящи за терапия с метформин. Не са подходящи за такава терапия и лицата, които консумират алкохол в големи количества. Важно е да се направи сравнителна оценка на бъбречната функция, последвана от ежегодна оценка на тази функция. Необходимо е редовно да се следят нивата на витамин B12, защото редовната употреба на метформин може да доведе до дефицит на фолиева киселина и B12, който да доведе до неврологично увреждане и нарушение на клирънса на хомоцистеин. Освен това, метформин не трябва да се използва два дни преди или след рентгеново изследване с инжекционно контрастно вещество поради съществуването на рядък риск от лактатна ацидоза.

Метформин е ефективен и когато се прилага самостоятелно, но той може да се предписва и в комбинация с друг клас инсулинови сензитизатори, наречени тиазолидинедиони (TZD, напр. пиоглитазон или Авандиа®). TZD повишават инсулиновата чувствителност и стимулират освобождаването на инсулин от β-клетките в панкреаса. Лечението с TZD подобрява също и нивото на кръвното налягане и облекчава съдовите и липидни дефекти (Meriden 2004). Все пак, TZD имат потенциално сериозни странични ефекти, включително токсичност за черния дроб, което налага редовно проследяване на чернодробната функция (Isley 2003; Marcy 2004).

Освен тези две лекарства по лекарско предписание, редица нутриенти са доказали, че повишават инсулиновата чувствителност, предпазват уязвимите клетъчни мембрани и намаляват увреждащите ефекти от повишеното ниво на глюкозата  (виж по-долу „Хранителни добавки за диабетици) . В идеалния случай, една комбинация от подобрена диета, физическа активност, добавки и инсулино- сензитизиращи лекарства по лекарско предписание могат да имат обратим ефект върху лека до умерена хипергликемия преди да се наложи използване на по-силни лекарства и преди да са нанесени дълготрайни увреждания.

Лекарствена терапия за диабетици в напреднал стадий на заболяването

Някои хора, обаче, не се възползват от тази информация  докато заболяването им от диабет тип 2 не напредне до един по-опасен етап. В случай на тежка хипергликемия панкреасът се изчерпва след производството на високи нива инсулин в продължение на дълго време. Инсулиновите нива падат в резултат на намалено производство, а нивата на кръвната захар могат да се повишат до много високи, токсични стойности. Въпреки че диетата и физическата активност, заедно с хранителните добавки, все още силно се препоръчват, може да се наложи и прием на лекарства по лекарско предписание.

Сулфонилурейните лекарства стимулират секрецията на инсулин от панкреаса. За съжаление, те често се предписват като първа линия лечение за лек до умерен диабет тип 2, даже когато употребата им е неподходяща. Като повишават инсулиновите нива, които вече са високи, сулфонилурейните лекарства всъщност ускоряват прогресията на ранния диабет тип 2 като изтощават по-бързо инсулиновите рецептори, което води до по-бързото износване на панкреаса. Сулфонилурейните препарати трябва да се считат като „крайно средство”, до което да прибягват пациентите с тежка хипергликемия.

Инсулиновата заместителна терапия също е крайно средство за пациенти с диабет тип 2. Макар, че инсулинотерапията е универсална и жизнено важна за болните с диабет тип 1, тя е запазена само за случаи на тежък, рефракторен (неповлияващ се) диабет тип 2. Правилното дозиране и проследяване на нивата на кръвната захар са от особено значение, тъй като твърде голямото количество инсулин води до ниски нива на кръвна захар и кома, а твърде малкото количество инсулин води до хипергликемия. Наскоро беше одобрена нова система за дозиране на инсулин от Американската агенция за храни и лекарства. Тази нова система позволява и употребата на инхалаторен инсулин.

Какво научихте до сега

  • Диабетът се причинява от нарушен метаболизъм на глюкозата, или защото организмът не произвежда достатъчно инсулин или защото клетките стават нечувствителни към ефектите на инсулина.
  • Диабет тип 1 се причинява от автоимунна реакция, която разрушава произвеждащите инсулин β-клетки в панкреаса. Диабет тип 2 се причинява от намалената инсулинова чувствителност.
  • Диабет тип 2 е достигнал размерите на епидемия в България. Разпространението на това заболяване, което се причинява от затлъстяване и генетично предразположение, рязко е нараснало през последните пет години. Среща се по-често при по-възрастни хора отколкото при други части от населението, макар че засяга и все повече деца.
  • Лицата с лек до умерен диабет тип 2 трябва да избягват лекарства и терапии, които повишават нивата на инсулин. Заболяването се характеризира с повишени нива на инсулин и глюкоза. Вместо това, терапията трябва да бъде фокусирана върху стратегии за повишаване на инсулиновата чувствителност.
  • Възможните усложнения от диабета са в резултат на увреждане на ензими и други протеини, което нарушава функционирането им, както и от настъпилото увреждане на кръвоносни съдове. Последващият намален кръвоток, повишената уязвимост на оксидативен стрес и намалената антиоксидантна способност влизат във взаимодействие, което води до крайно органно увреждане на очите, нервната тъкан, бъбреците и сърдечносъдовата система.
  • Диабет тип 1 винаги изисква прилагане на инсулинова терапия за заместване на липсващия инсулин.

Хранителни добавки за диабетици

Диабетици с тип 1 диабет се нуждаят от инсулинотерапия за цял живот, макар, че дадените в този раздел хранителни добавки могат да помогнат за компенсиране на някои от усложненията, причинени от диабета (например намалена антиоксидантна способност и гликиране) както и за засилване на глюкозния метаболизъм. Диабетици с тип 2 диабет могат да противодействат на прогресията на заболяването чрез подобряване на инсулиновата чувствителност, подобряване на глюкозния метаболизъм и смекчаване на усложненията от диабета. Има доказателства, че следните добавки подобряват контрола върху кръвната захар или ограничават уврежданията от диабета:

Липоева киселина. Като мощен антиоксидант, липоевата киселина влияе положително на важни аспекти на диабета, включително контрола на кръвната захар и появата на дългосрочни усложнения като заболяване на сърцето, бъбреците и малките кръвоносни съдове (Jacob 1995, 1999; Kawabata 1994; Melhem 2002; Nagamatsu 1995; Song 2005; Suzuki 1992).

Липоевата киселина играе роля за превенция на диабета като намалява натрупването на мазнини. При проучвания с животни, липоевата киселина понижава телесното тегло, пази от унищожаване β-клетките на панкреаса, и намалява натрупването на триглицериди в скелетните мускули и панкреатични острови (Doggrell 2004; Song 2005).

Липоевата киселина е одобрена за превенция и лечение на диабетна невропатия в Германия преди близо 30 години.Приложена интравенозно или перорално, липоевата киселина намалява симптомите на диабетна периферна невропатия (Ametov 2003). Проучвания с животни сочат, че липоевата киселина е по-ефективна, когато се приема с гама-линоленова киселина (GLA) (Cameron 1998; Hounsom 1998).

Диабетът уврежда и дълбоките нерви, които увреждат жизненоважните органи като сърцето и храносмилателния тракт. В едно широкомащабно клинично изпитване, диабетиците (със симптоми причинени от увреждане на нерв, засягащ сърцето) показват значително подобрение без значими странични ефекти от 800 mg перорално приложена липоева киселина дневно (Ziegler 1997a,b).

Биотин. Биотинът повишава инсулиновата чувствителност и активността на глюкокиназата – ензимът, който е отговорен за първата стъпка в усвояването на глюкозата от черния дроб. Концентрациите на глюкокиназа при диабетиците са много ниски. Проучвания с животни показват, че богатата на биотин диета може да подобри глюкозния толеранс и да засили секрецията на инсулин (Zhang 1996; Furukawa 1999).

Карнитин. Голям брой литературни източници подкрепят употребата на карнитин при диабетици (Mingrone 2004). Карнитинът понижава нивото на кръвната глюкоза и нивата на HbA1c , повишава инсулиновата чувствителност и съхранението на глюкоза, и оптимизира метаболизма на мазнини и въглехидрати. Дефицитът на карнитин често се среща при диабет тип 2. В едно широкомащабно изпитване с хора, ацетил-L-карнитин помага за превенция или забавяне на сърдечната автономна нерпопатия при пациенти с диабет (Turpeinen 2005).

Карнозин. Карнозин е инхибитор на гликирането, който показва защитни ефекти срещу диабетната невропатия и намалява образуването на AGE (Janssen 2005; Yan 2005).

Проучвания сочат, че клетките на диабетиците имат по-ниски от нормалните нива на карнозин, подобни на нивата при по-възрастните пациенти (McFarland 1994). Карнозин понижава повишените нива на кръвна захар, ограничава оксидативния стрес и повишеното възпаление, и предотвратява кръстосаното свързване на протеини при диабетици и иначе здрави застаряващи индивиди (Jakus 2003; Hipkiss 2005; Nagai 2003; Hipkiss 2001; Aldini 2005). Освен това карнозин действа „зад кулисите” като предлага следната защита (за диабетици) срещу физиологичното разрушаване, причинено от повишените нива на кръвната захар:

  • Карнозин намалява оксидацията и гликацията на липопротеин с ниска плътност (LDL), което помага за намаляване случаите на индуцирана от диабет атеросклероза (Lee 2005; Rashid 2007).
  • Карнозин намалява кръстосаното свързване на протеини в очната леща и помага за намаляване риска от катаракта (често срещано усложнение от диабет) (Yan 2005; Yan 2008).
  • Добавките с карнозин предотвратяват също и увреждането на микроскопични кръвоносни съдове, което води до диабетна ретинопатия – основна причина за слепота при диабетиците (Pfister 2011).
  • Добавките с карнозин предотвратяват загубата на функцията на сензорния нерв (невропатия) при животни с диабет (Kamei 2008).

Хром. Хромът е важен микроелемент – минерал, който играе значима роля в метаболизма на захарите. Добавките с хром помагат за контролиране нивата на кръвна захар при диабет тип 2 и подобрява метаболизма на въглехидрати, протеини и липиди. Няколко проучвания дават окуражаващи резултати от приема на добавки с хром.

Коензим Q10. Коензим Q10 (CoQ10) подобрява контрола на кръвната захар, понижава кръвното налягане и предотвратява оксидативното увреждане, причинено от заболяване. При едно контролирано изпитване с хора, пациенти с диабет тип 2, които са получавали по 100 mg CoQ10 два пъти дневно, са имали подобрение в гликемичния контрол , измервано с по-ниските нива на  HbA1c и на кръвното налягане (Hodgson 2002). В отделно проучване, CoQ10 подобрява кръвотока при болни от диабет тип 2 – резултат, който се приписва на способността на  CoQ10 да намалява оксидативния стрес на съдовете (Watts 2002).В трето проучване подобреният кръвоток корелира с понижено ниво на HbA1c (Playford 2003).

В проучвания с животни, CoQ10 унищожава свободните радикали, подобрява кръвотока, понижава нивата на триглицеридите и повишава нивата на HDL, което показва ролята на  CoQ10 за превенция и лечение на усложненията от диабета (Al-Thakafy 2004). Проучвания с животни показват също, че нивата на CoQ10 се изчерпват вследствие диабета (Kucharska 2000).

Eсенциални мастни киселини. При опити с хора, omega-3 мастни киселини понижават нивата на кръвното налягане и триглицеридите, с което облекчават редица усложнения, свързани с диабета. При животните омега-3 мастни киселини причиняват по-малко повишение на телесното тегло в сравнение с другите мазнини; освен това те имат неутрален ефект върху LDL, като същевременно повишават нивото на HDL и понижават триглицеридите (Petersen 2002). Съществуват два вида есенциални мастни киселини:

  • Oмега-3. Рибеното масло съдържа омега-3 мастни киселини. Изследванията на омега-3 мастни киселини се основават на проучвания на инуити (ескимоси), които рядко страдат от инфаркт, макар, че храната им съдържа огромни количества мазнини от риби, тюлени и китове, вероятно защото те имат високо съдържание на омега-3 мастни киселини. Oмега-3 мастни киселини, които се намират в рибеното масло, понижават нивата на триглицеридите в кръвта, допринасят за „разреждането” на кръвта и намаляват възпалението (Ebbesson 2005). Tези ефекти частично обясняват голяма част от ползите от рибеното масло.
  • Oмега-6. Диабетната невропатия представлява постепенна дегенерация на периферната нервна тъкан. Има данни, че GLA -омега-6 мастна киселина, може да бъде от полза, ако има достатъчно време, за да упражни действието си. В едно двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, 111 души с лека диабетна невропатия, са получавали или по 480 mg дневно GLA или плацебо. След 12 месеца групата, приемала GLA, е показала значително по-добри резултати отколкото групата на плацебо по отношение на 13 от 16 показатели за нервна функция , при пациенти с най-добър контрол върху диабета (Keen 1993). Има данни и че GLA е по-ефективна за диабетната невропатия, когато е в комбинация с липоевата киселина (Hounsom 1998).

Фибри. Консумацията на храни богати на фибри предотвратява и намалява вредите, причинени от хронично повишени нива на кръвната захар.

Фибрите са ценни и защото те дават усещане за ситост и намаляват желанието за преяждане. Тъй като богатите на фибри храни се смилат по-бавно от другите храни, предотвратяват се болките от глад. В повечето случаи богатите на фибри храни са полезни за здравето (богати на нутриенти и бедни на мазнини).

Фибрите трябва да се добавят бавно, като постепенно заместват бедните на фибри храни, по следните причини: (1) може да се наложи корекция по отношение на  инсулина и лекарствата по лекарско предписание, в съответствие с по-ниските нива на кръвната захар, и (2) без постепенното въвеждане на новия материал може да настъпи смущение в червата, в това число раздуване, флатуленция и крампи.

Някои индивиди предпочитат да повишават обема на фибрите посредством прием на добавки с фибри под формата на пектин, смоли и клей  при всяко хранене. Изчислявайте количеството фибри, което получавате с храната и приемайте достатъчно добавки, за да компенсирате всякакъв недостиг. Следете редовно нивата на кръвната захар, за да прецените дали се повишават, и съответно да коригирате пероралните или инжекционни хипогликемични средства.

Флавоноиди. Флавоноидите са антиоксиданти, които помагат за намаляване на увреждането, причинено от диабета. В проучвания с животни кверцетин – мощен флавоноид, показва, че понижава нивата на кръвната захар и оксидантите. Кверцетинът също така нормализира нивата на антиоксидантите супероксид дисмутаза, витамин C и витамин E. Кверцетинът е по-ефективен при по-ниски дози и подобрява индуцираните от диабет промени в оксидативния стрес (Mahesh 2004).

Maгнезий. Диабетиците често изпитват недостиг на магнезий, който се изчерпва от лекарства и от процеса на заболяването (Eibl 1995; Elamin 1990; Tosiello 1996). Едно двойно-сляпо проучване показва, че добавянето на магнезий повишава контрола върху кръвната захар (Rodriguez-Moran 2003).

N-aцетилцистеин. N-aцетилцистеин (NAC) е мощен антиоксидант, който се използва за лечение на предозиране с ацетаминофен. При болни от диабет плъхове той демонстрира и способност да предпазва сърцето от ендотелно увреждане и оксидативен стрес, който се свързва с инфаркт при диабетиците. В едно проучване NAC показва, че може да доведе до повишена наличност на азотен оксид при болни от диабет плъхове, като по този начин подобрява нивото на кръвното налягане и намалява нивото на оксидативния стрес в сърцето (Xia 2006). В едно проучване с хора, което изследва ефектите на широк спектър антиоксиданти, NAC, в допълнение към витамини C и E, е показал способността да намалява оксидативния стрес след консумация на храни с умерено съдържание на мазнини (Neri 2005).

Силимарин. В проучвания с животни силимарин показва, че подобрява нивата на инсулин при индуцирани случаи на диабет (Soto 2004). Едно малко, контролирано клинично проучване прави оценка на болни от диабет тип 2 с чернодробна недостатъчност вследствие злоупотреба с алкохол (Velussi 1997). Пациентите, които са получавали по 600 mg силимарин дневно, са имали значително понижение на нивата на захар в кръвта на гладно и урината. Нивата на кръвната захар на гладно леко са се повишили през първия месец от приема на добавката, но след това са спаднали от средно 190 mg/dL до 174 mg/dL. С понижаване на дневните нива на кръвна захар (от средно 202 mg/dL до 172 mg/dL), нивото на HbA1c също спада значително. През целия курс на лечение нивата на инсулин на гладно показват понижение почти наполовина, а ежедневните нужди от инсулин са намалели с около 24 процента. Чернодробната функция се е подобрила. Липсата на хипогликемични епизоди  показва, че силимарин понижава и стабилизира нивата на кръвна захар.

Витамин B3. Витамин B3 (ниацин) е необходим за правилното функциониране на повече от 50 ензими. Без него организмът не може да освобождава енергия или да образува мазнини от въглехидратите. Витамин В3 се използва също за образуването на половите хормони и други важни молекули, които изпращат химически сигнали.

В миналото ниацин не се е използвал при диабетици, защото е установено, че той повишава инсулиновата резистентност и намалява гликемичния контрол, особено във високи дози (Sancetta 1951). Наличието на нови клинични данни, обаче, показва, че ниацинът е безопасен и ефективен за диабетици (Meyers 2004).

Съществуват доказателства, че ниацин намалява риска от диабет тип 1 (Pocoit 1993; Pozzilli 1993). Ниацинамид помага за възстановяване на β-клетките или поне забавя разрушаването им. Тъй като ниацин може да наруши контрола върху кръвната захар при диабетици, индивидите, които приемат ниацин под всякаква форма, в това число и инозитол хексаниацинат, трябва редовно да следят нивата на кръвна захар и да преустановят лечението в случай на влошаване контрола върху диабета. В Европа отдавна се използва  инозитол хексаниацинат  за понижаване нивото на холестерола и подобряване на кръвотока при индивиди с интермитентна клаудикация.

Витамин C. Няколко предклинични проучвания оценяват ролята на витамин C при лек оксидативен стрес. Водният хумор на окото снабдява околните тъкани с източник на витамин C. Тъй като проучвания с животни показват, че глюкозата пречи за усвояването на витамин C, този защитен механизъм може да бъде нарушен в случай на диабет (Corti 2004). Добавките с антиоксидантите витамини C и E играят важна роля за подобряване здравето на очите (Peponis 2004).Приемът на високи дози витамин C потиска гликирането, което има значение за забавяне прогресията на диабета и стареенето (Krone 2004).

Витамин C, чрез връзката си със сорбитол, също помага за превенция на очни усложнения  при диабет. Сорбитол – подобно на захар вещество, което се натрупва в клетките на болни от диабет, понижава антиоксидантната способност на окото, с редица възможни усложнения. Витамин С помага за намаляване натрупването на сорбитол (Will 1996).

Витамин C също играе роля за намаляване риска от други диабетни усложнения. В едно клинично проучване витамин С значително увеличава кръвотока и намалява възпалението при пациенти с диабет и коронарна болест  (Antoniades 2004). Tри проучвания сочат, че витамин С заедно с комбинация от витамини и минерали (Farvid 2004), понижава кръвното налягане при диабетици (Mullan 2002) и повишава еластичността на кръвоносните съдове и кръвотока (Mullan 2004).

Витамин E. Витамин E значително намалява риска от развитие на диабет тип 2 (Montonen 2004). Едно двойно-сляпо проучване установява намален риск от сърдечна автономна невропатия или увреждане на нервите, които снабдяват сърцето, което представлява усложнение от диабета (Manzella 2001). Допълнителни доказателства съществуват за ползата при диабетна периферна невропатия (Tutuncu 1998), контрол на кръвната захар (Kahler 1993; Paolisso 1993a,b; Paolisso 1994), и превенция на катаракта (Paolisso 1993a,b; Paolisso 1994; Seddon 1994). Освен това витамин E повишава чувствителността към инсулин при пациенти с диабет тип 2  (Paolisso 1993a,b).

Ботанически добавки при диабет

Преди инсулина, за лечение на диабета са били използвани растителни лекарства. Те са изключително безопасни и ефикасни. Все пак, въпреки, че голяма част от растителните лекарства функционират подобно на инсулин, пациентите, които приемат орални антидиабетни лекарствени продукти или инсулин трябва да бъдат особено внимателни, за да избегнат хипогликемия. Растителните лекарства трябва да бъдат интегрирани в режим, включващ адекватна физическа активност, здравословно хранене, хранителни добавки и медицинска помощ.

Канела. Канелата се използва от хиляди години в традиционната аюрведическа и гръко-европейска медицина. Кората на това вечно зелено дърво, което вирее в тропическата част на южна Индия и Шри Ланка, се използва за лечение на такива състояния като гадене, раздуване на корема, флатуленция и анорексия. Това е и една от най-често използваните в света подправки за овкусяване на всичко – от овесена каша и ябълков сайдер до капучино. Наскоро проведени проучвания разкриват, че редовната употреба на канела може да подпомогне нормалния метаболизъм на глюкозата.

Проблемът с дългосрочната употреба на канела е присъствието на силно реактивни алдехидни съединения. Тези токсични мастноразтворими съединения се натрупват с времето в организма. Получен е воден екстракт от канела и посредством патентован процес той доставя полезни водноразтворими нутриенти от канелата като същевременно отстранява вредните мастноразтворими токсини.

Кафяви водорасли и мехурчесто водорасло (bladderwrack). Друг подход за контролиране нивата на кръвна захар е притъпяване превръщането на скорбяла в съставни захари в стомашно-чревния тракт. Това може да се постигне безопасно и ефективно чрез въвеждане на естествени ензимни инхибитори, които спират метаболизма на въглехидратите в червата. Най-привлекателните цели произвеждащите захари ензими алфа-амилаза и алфа-глюкозидаза.

Irvingia gabonensis. Публикувани проучвания сочат, че екстрактът от африканско манго  Irvingia gabonensis инхибира медиираното от алфа-амилаза превръщане на въглехидрати в захар (Oben 2008).

Бял боб. Екстрактите от обикновен бял боб, Phaseolus vulgaris, са мощни блокери на ензима алфа-амилаза (Mosca 2008; Obiro 2008). Екстрактът от бял боб показва огромен потенциал за превенция на скокове в нивата на кръвната захар и инсулина, свързани с редица хронични здравни проблеми (Preuss 2007).

Инхибирането на амилаза с екстракт от бял боб е изключително ефективно за понижаване на гликемията (захарен товар в кръвта), установено при проучвания с животни с диабет. Добавките при болни от диабет плъхове не само че значително понижават средните нива на кръвна захар, но и намаляват общия прием на храна и вода от животните (приемът на вода се увеличава в случай на нелекуван диабет  вследствие количеството, което се губи в натоварената със захар урина) (Tormo 2006).

Екстрактът от бял боб дава също значителни резултати при проучвания с хора. Има данни, че той намалява ефектите от храни с висок гликемичен индекс (като белия хляб), които са известни с това, че предизвикват внезапно, остро и потенциално опасно повишение на постпрандиалната кръвна захар, което помага за облекчаване на метаболитния товар в целия организъм  (Udani 2009).

При едно проучване нивата на постпрандиалната кръвна захар са измерени при група здрави индивиди след консумация на 50 грама въглехидрати под формата на пшеница, ориз и други растителни храни богати на въглехидрати (Dilawari 1981). Phaseolus vulgaris инхибира след прием средния скок в нивото на кръвна захар с 67%.

Екстракт от зелено кафе. Кафето съдържа някои вече проучвани фитохимически вещества като хлорогенна киселина, кафеена киселина, ферулинова киселина и хинова киселина  (Charles-Bernard 2005). Някои от най-внушителните ефекти на кафето могат да се видят в контрола на кръвната глюкоза. Хлорогенната киселина и кафеената киселина са двата основни нутриента в кафето, които са от полза за индивидите с високи нива на кръвна захар. Глюкозо-6-фосфатазата е ензим, който има решаващо значение за регулирането на кръвната захар. Тъй като генерирането на глюкоза от гликогена, съхраняван в черния дроб, често пъти е свръхактивно при хора с високо ниво на кръвна захар (Basu 2005), намаляването на активността на ензима глюкозо-6-фосфатаза води до понижени нива на кръвната захар, с последващо клинично подобрение.

Екстрактът от зърната на зелено кафе, който се намира в непеченото кафе, след като бъде пречистен и стандартизиран, произвежда високи нива от хлорогенна киселина и други полезни полифеноли, които могат да потиснат свръх високите нива на кръвна захар. Печенето разрушава голяма част от полезното съдържание на зърната от кафе.

Чесън. Aлиумът е активната съставка в чесъна и лука. Съединенията на алиума отдават сяра, което помага за възстановяване на глутатиона – важен вътрешен антиоксидант. Този механизъм вероятно е отговорен за положителните ефекти на алиума. Алиумът притежава редица положителни ефекти, които помагат за намаляване на риска от диабетни усложнения, включително следните:

  • Намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания, включително атеросклероза (Breithaupt-Grogler 1997; Efendy 1997; Koscielny 1999; Turner 2004)
  • Намаляване на оксидативния стрес (Dhawan 2004)
  • Подпомагане понижението на телесното тегло, и инсулиновата чувствителност при животински модели на диабет (Elkayam 2003)
  • Понижаване на кръвното налягане (Auer 1990; Sharifi 2003; Silagy 1994; Wilburn 2004)
  • Подобряване профила на холестерола (Durak 2004; Gardner 2001; Holzgartner 1992; Isaacsohn 1998; Kannar 2001; Kris-Etherton 2002; Mader 1990; Neil 1996; Silagy 1994; Steiner 1996; Superko 2000; Warshafsky 1993)

Зелен чай. Съединенията в тези растения, включително епикатехин, катехин, галокатехин и епигалокатехин са мощни антиоксиданти, особено срещу панкреатичните и чернодробни токсини (Okuda 1983). Проучвания с животни сочат, че епигалокатехините по-специално може да имат роля за превенцията на диабет (Crespy 2004). В проучвания с плъхове епигалокатехините предотвратяват индуцираното от цитокини разрушаване на β-клетките чрез намаляване синтаза на азотен оксид , който е про-оксидант  (Kim 2004; Song 2003). Този процес може да помогне за забавяне на прогресията на диабет тип 1. In vitro проучвания показват също, че зеленият чай потиска предизвикано от хранителния режим затлъстяване (Murase 2002) – рисков фактор в развитието на диабета и метаболитния синдром (Hung 2005).

При никакви обстоятелства не трябва да се спира рязко приема на диабетни лекарства, особено инсулин. При диабетиците с диабет тип 1, заместителната терапия с инсулин обикновено продължава цял живот. Въпреки това е възможно да настъпят подобрения на глюкозния метаболизъм, контрол и толеранс с помощта на следните добавки:

  • R-lipoic acid: 240 – 480 mg daily
  • L-carnitine: 500 – 1000 mg twice daily
  • Carnosine: 500 mg twice daily
  • Chromium: 500 – 1000 mcg daily
  • CoQ10 (in the form of ubiquinol): 100 to 300 mg daily
  • DHEA: 15 – 75 mg early in the day, followed by blood testing after three to six weeks to ensure optimal levels
  • EPA/DHA: 1400 mg EPA and 1000 mg DHA daily
  • Fiber (guar, pectin, propolmannan, or oat bran): 20 to 30 g daily at least, up to 50 g daily.
  • Propolmannan: 2 grams twice daily
  • GLA: 900 – 1800 mg daily
  • Quercetin: 500 mg daily
  • Magnesium: 140 mg daily as magnesium L-threonate; 320 mg daily as magnesium citrate
  • NAC: 500 – 1000 mg daily
  • Silymarin: containing 750 mg Silybum marianum standardized to 80 percent Silymarin, 30 percent Silibinin, and 8% Isosilybin A and Isosilybin B
  • Vitamin C: at least 2000 mg daily
  • Vitamin E: 400 IU daily (with 200 mg gamma tocopherol)
  • Garlic: 1200 mg daily
  • Green tea extract: 725 mg green tea extract (minimum 93 percent polyphenols)
  • Ginkgo biloba: 120 mg daily
  • Bilberry extract: 100 mg daily
  • B complex: Containing the entire B family, including biotin and niacin
  • Cinnamon extract: 175 mg (Cinnamomum cassia) standardized to 2.5% (4.375 mg) A-type polymers three times daily
  • Green coffee bean extract: 200 – 400 mg (standardized to contain chlorogenic acid) three times a day
  • Vitamin D: 5000 – 10 000 IU daily
  • Brown seaweed and bladderwrack: 100 mg three times a day
  • Irvingia gabonensis: 150 mg twice a day
  • White kidney bean: 445 mg twice a day
  • Blueberry: standardized to contain 50 mg 3,4 – caffeoylquinic (chlorogenic) acid, and 50 mg myricetin) or 22.5 g blueberry bioactive freeze dried powder

Ограничаване на отговорността и безопасност на информацията

Настоящата информация (както и всеки придружаващ материал) няма за цел да замести съветите на лекаря или на друг квалифициран здравен специалист. Всеки, който иска да прилага промени, свързани с хранене, лекарства, физическа активност или други промени в начина на живот с цел профилактика или лечение на конкретно заболяване или състояние, трябва първо да се консултира и да поиска разрешение от  лекар или друг квалифициран здравен специалист. По-специално, бременните трябва да потърсят съвета на лекар преди да използват някой протокол от този уеб сайт. Описаните на този уеб сайт протоколи са предназначени само за възрастни, освен ако не е упоменато друго.  Информацията за продуктите може да съдържа важна информация за безопасността на продукта, а най-новата продуктова информация, предоставена от производителя на продукта трябва да бъде внимателно разгледана преди употреба, за да се удостовери дозата, приложението и противопоказанията. Националните, регионални и местни закони могат да се различават по отношение на употребата и приложението на редица от обсъжданите лекарства. Читателят поема риска за всякакви увреждания. Авторите и издателите, техните филиали и представители не носят отговорност за увреждания и/или щети на лица, произтичащи от този протокол и изрично отхвърлят отговорността за каквито и да било нежелани ефекти в резултат от ползването на тази информация.

Протоколите повдигат много въпроси, които подлежат на промяна, тъй като излизат нови данни. Нито един от предлаганите от нас режими по протокол не може да гарантира, че носи полза за здравето. Издателят не е извършвал проверка на истинността на данните и изрично отхвърля отговорността за грешки в литературата.