Количката е празна!
Контакти
Телефон: +359 888 644 330

адрес и запитвания

Високо кръвно налягане - Хипертония

на 23 октомври, 2014 ,
Препоръчани продукти

Високото кръвно е тиха епидемия, която заплашва живота на един от всеки трима възрастни. От тези, които вземат лекарства за високо кръвно, по-малко от половината до едва две трети от болните успяват да контролират кръвното си налягане. Tова означава, че по-голямата част от хората с диагноза хипертония през по-голямата част от деня имат опасно високи нива на кръвното налягане. Тъй като високото кръвно налягане е основен рисков фактор за сърдечни заболявания,  инсулт, застойна сърдечна недостатъчност и бъбречно заболяване, то става съучастник в милиони допълнителни смъртни случаи всяка година.

Стандартната медицина не е в състояние да се справи с високото кръвно налягане. Основен проблем е, че според дефиницията на стандартната медицина приемливите нива за кръвното са прекалено високи. Медицината определя за високо кръвно (хипертония) стойности над 139/89 mmHg. През 2006 г обаче, учените откриват, че стойностите на кръвно налягане в диапазон от  120-129 mmHg систолно/ 80-84 mmHg диасистолно се свързват с  81% по-висок риск от сърдечносъдово заболяване в сравнение със стойности  под  120/80 mmHg. Освен това, стойности на кръвното от 130-139/85-89 mmHg се свързват с ужасяващия 133% по-голям риск от сърдечносъдово заболяване в сравнение с нива под 120/80 (Kshirsagar 2006). И което е още по-лошо, проучванията сочат, че конвенционалните лекари едва ли ще започнат лечение на хипертония докато стойностите на кръвното не надвишат 160/90 mmHg – ниво, което рязко повишава риска от заболяване и смърт (Hyman 2002).

Контролирането на кръвното налягане означава да се намали радикално риска от заболяване. Проучвания показват, че свалянето на кръвното с 10/5 mmHg до не по-ниско от 115/75, може да намали риска от смърт поради инсулт с 40%, а риска от смърт поради сърдечни или други съдови заболявания с 30% (Lewington 2002). При индивиди на възраст от 40 до 70 години, всяко повишение с 20/10 mmHg над 115/75 удвоява риска от инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт или бъбречно заболяване (Lewington 2002; Chobanian 2003). Въз основа на тези и други данни, Life Extension признава, че за много хора целевото ниво на кръвно налягане 115/75 mmHg е най-добро за здравето (Chobanian 2003).

Развитието и прогресирането на високото кръвно е комплексно и многофакторно. Затова ефективно лечение рядко се постига само с една интервенция. Оптималното лечение често изисква действия на базата на по-широк подход, включително промяна в начина на живот, хранене, лекарства и самоконтрол. Тези подходи ще бъдат подробно обсъдени в настоящия протокол.

Хипертония и рискът от свързаните с нея заболявания

Макар че кръвното налягане може да се повишава при известни обстоятелства като възбуда, стрес или физическо натоварване, продължителното повишение на кръвното може да бъде пагубно. Поддържането на високо кръвно в сърдечно-съдовата система компрометира целостта на съдовете, което води до увреждане на кръвоносните съдове и недостатъчност на органите, които се снабдяват от тези съдове (Schmieder 2010). Освен това, даже и едно умерено, но постоянно увеличение на кръвното повишава риска от няколко заболявания, включително атеросклероза, инсулт, хронично бъбречно заболяване/бъбречна недостатъчност, периферна артериална болест (ПАБ), аневризъм и загуба на зрението. Хипертонията е по-важен рисков фактор за коронарната артериална болест от високото ниво на не-HDL холестерола, повишен C-реактивен протеин, високо ниво на триглицериди в серума или затлъстяване (Kones 2010; Emerging Risk Factors Collaboration 2010; Schnohr 2002). Все пак не е възможно да се намали напълно риска от сърдечносъдови заболявания без контролиране на всички рискови фактори.

Определението за хипертония се основава на риска от сериозни усложнения и методите за тяхното овладяване (Chobanian 2003). И макар че прагът, който се използва от десетилетия за определяне на хипертонията е  >139/89 mmHg, няколко публикувани проучвания разкриват, че кръвното налягане трябва да се поддържа на около 115/75 mmHg, за да можем наистина да се предпазим от сърдечносъдови заболявания (Basile 2008; Bakris 2007; Russell 2006).

Хипертонията се класифицира като първична и вторична въз основа на основната причина за нея. Първичната хипертония, която се среща най-често и може да се предотврати, възниква в резултат на редица основни фактори (Chiong 2008; Carretero 2000). Недостатъчният прием на хранителни вещества, включително калий, магнезий, витамин D и витамин K също могат да играят роля. Вторичната хипертония представлява само около 5-10% от случаите на хипертония и е резултат от някакво състояние, обикновено свързано със заболяване на бъбреците, ендокринната, съдова или централна нервна система. Макар че понякога се използват антихипертензивни лекарства за лечение на вторичната хипертония, често насочването към основната причина може да доведе до излекуване (Chiong 2008).

Предхипертонията представлява „предболестно” състояние, което носи повишен риск от прогресиране на състоянието до хипертония. Индивидите с кръвно налягане в диапазона 130/80 до 139/89 mmHg (което вече е опасно високо) са изложени на двойно по-голям риск от развитие на клинична хипертония (което означава много по-високи стойности на кръвното) от тези с по-ниски стойности (Viera 2011; Vasan 2001). Въпреки наличието на проучвания, които сочат, че индивиди с кръвно налягане в този диапазон са изложени на повишен риск от развитие на клинична хипертония и на сърдечни заболявания, стандартната медицина обикновено предпочита да не лекува кръвно налягане на това ниво с лекарства.

І и ІІ стадий на хипертония, които се определят като стойности 140-159/90-99 и съответно над 160/100 mmHg, носят най-голям риск за сърдечносъдово заболяване. Двата стадия на хипертония се различават по методите на лечение, като пациентите с ІІ стадий на хипертония обикновено се нуждаят от по-агресивна интервенция с комбинации от антихипертензивни лекарства.

Причини за вторична хипертония (Chiong 2008; Chobanian 2003)

 

Бъбречни заболявания:

Хронично бъбречно заболяване
Бъбречно-съдово заболяване
Ренин продуциращи тумори

Ендокринни :

Първичен алдостеронизъм (твърде висока продукция на алдостерон -хормон, който води до задръжка на сол)
Хипо- или хипертироидизъм
Адренокортикална хиперфункция (свръхпроизводство на адреналин)
Aкромегалия (свръхпроизводство на растежен хормон)

Неврогенни :

Остра хипертония при стрес
Увреждане на гръбначния стълб/Квадриплегия

Съдови:

Втвърдяване или стесняване на аортата

Хипертония, предизвикана от лекарства:

Орални контрацептиви
Стероидна терапия
Симпатикомиметици (деконгестанти за потискане на апетита)
Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и COX-2 инхибитори
Имуносупресанти
Eритропоетин
Aмфетамини

Разни:

Обструктивна сънна апнея
Недостиг на хранителни вещества
Хипертония, свързана с бременността

Рискови фактори за високо кръвно налягане

Напредналата възраст, полът, фамилната анамнеза и генетичните предразположeности допринасят за високото кръвно налягане. Все пак те се считат за непроменливи рискови фактори, което означава, че не е възможно да се намали риска от тези фактори като се вземат превантивни мерки. От друга страна, променливите рискови фактори също имат значителен принос за високото кръвно, но могат да се овладеят с превантивни действия. Променливите рискови фактори за хипертония включват:

  • Повишен прием на натрий – Според някои нови хипотези, свръхколичеството на натрий променя баланса между възбудимите и инхибиторни адренергични рецептори по такъв начин, че подпомага свиването на съдовете, което води до повишаване на кръвното налягане (Gavras 2012). Едно проучване от 2011 г разкрива, че хипертониците приемат ежедневно повече натрий от хората, които не страдат от високо кръвно (Shi 2011). Прекаляването със солта повишава също и риска от инсулт, бъбречни и сърдечносъдови заболявания (He 2010; Demarin 2010). За да се избегне ефекта на натрия за повишаване на кръвното, приемът трябва да се ограничи до 2.4 грама натрий или 6 грама натриев хлорид (готварска сол) на ден (Chobanian 2003).
  • Намален прием на калий – Приемът на достатъчно количество калий помага за балансиране на хипертензивния ефект на натрия. Диетите със съдържание на повече сол изискват и храни богати на калий, за да смекчат последствията от прекаляването със сол върху кръвното налягане. Приемът на калий за възрастни трябва да бъде 4.7 грама дневно, но повечето хора приемат много по-малки количества.
  • Затлъстяване и инсулинова резистентностПовишаването на телесното тегло е причина за 75% от риска от високо кръвно налягане (Marion 2004). При увеличаване на мастната тъкан се увеличава и кръвния обем, което води до повишено кръвно налягане. Инсулиновата резистентност, която често настъпва заедно със затлъстяването, води до резистентност на съдовете и до появата на високо кръвно налягане (Reisin 2009).
  • Стрес – Стресовите ситуации са причина за освобождаване на хормони, които повишават кръвното налягане, като епинефрин. Тъй като хроничният стрес води до постоянно освобождаване на хипертензивни хормони, поддържането на високо кръвно налягане става опасно. Едно проучване сред държавни служители, участвали в операции за подпомагане в префектура Нигата, Япония, след земетресението през 2004 г разкрива, че хората, подложени на най-стресови ситуации в работата, са били с най-висок риск от високо кръвно налягане. Работещите под най-голям стрес са имали и най-висок риск от напълняване и високи нива на холестерол (Azuma 2010).
  • Заседналият начин на живот, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол могат да увеличат риска от високо кръвно налягане. Употребата на алкохол в малки количества може да бъде от полза за сърдечносъдовата система, но приемът на големи количества алкохол увеличава риска от хипертония. Затова приемът на алкохол трябва да се ограничава до две питиета на ден за мъже и едно питие дневно за жени (Chobanian 2003).

Макар, че конвенционалните лекари обикновено вземат под внимание гореспоменатите рискови фактори, стандартната медицина пропуска два важни фактора, които могат да имат значителна роля за регулиране на кръвното налягане  – витамин  K и витамин D.

  • Недостатъчен прием на витамин– Недостатъчният прием на този хормоно-подобен витамин е причина за високо кръвно налягане, както и за редица други заболявания. Проучвания сочат, че витамин D помага при контролирането на високото кръвно като потиска ренина (хипертензивен ензим) и предпазва бъбречната функция (Pillz 2010). Един преглед на 10 рандомизирани контролирани научни проучвания показва, че употребата на добавки с витамин D леко сваля кръвното налягане. Освен това, индивиди с по-високи нива на витамин D в кръвта са изложени на по-малък риск от сърдечносъдови заболявания (Pillz 2010). Life Extension препоръчва всички хора да поддържат нива на 25-хидроксивитамин D в кръвта между 50 и 80 ng/ml.
  • Недостатъчен прием на витамин K  – витамин K е необходим за поддържане на меки и гъвкави стени на артериите. Недостатъчният прием на витамин K може да доведе до натрупване на калций по стените на артериите, което да доведе до втвърдяване на артериите и до повишена периферна резистентност (Schurgers 2007). Осигуряването на достатъчен прием на витамин K позволява правилното разпределение на калция в костите за поддържане целостта на скелета. Витамин К също задържа калция извън артериалната стена, предотвратявайки втвърдяването на артериите, което лишава толкова много застаряващи индивиди от нормално кръвообращение.
Лекарствено лечение на високо кръвно

Конвенционалното лечение на хипертонията започва с промяна в начина на живот, последвана от възможността от лечение с едно или повече антихипертензивни лекарства за постигане на прицелните стойности на кръвното налягане по-ниски от 140/90 mm Hg (< 130/80 mm Hg за диабетици или пациенти с бъбречни заболявания). Както вече споменахме, проучванията сочат, че стойности на кръвното налягане над 115/75 mmHg могат да повишат риска от съдови заболявания. Все пак трябва да отбележим, че свръх агресивното сваляне на кръвното налягане при застаряващи индивиди със съществуваща отдавна хипертония и друго сърдечно съдово заболяване, може да бъде опасно.

Затова режимът за понижаване на кръвното трябва да се провежда при стриктен контрол и проследяване на кръвното налягане през целия ден. Внимателно изготвеният план, включващ редовно следене на кръвното в домашни условия и редовни взаимодействия между лекар и пациент, ще осигурят оптимално понижение на кръвното налягане и безопасност на пациента.

Лекарствата за високо кръвно свалят кръвното налягане като отслабват един или повече от механизмите за регулиране на кръвното налягане. Основните “класове” лекарства за високо кръвно са най-различни, но най-често предписваните могат да бъдат групирани в 3 категории въз основа на тяхното действие.

Диуретици

Намаляването на кръвния обем е първата цел на конвенционалните антихипертензивни терапии. Диуретиците (тиазидни, бримкови, калий-съхраняващи диуретици) са най-често предписваните лекарства от тази категория. Диуретиците упражняват ефект върху бъбреците като увеличават отделянето на вода. Намаляването на кръвния обем[1] води до сваляне на кръвното.

Нежеланите ефекти на тиазидните диуретици включват нарушена сексуална функция, глюкозна непоносимост, подагра, ниско ниво на калий (хипокалиемия) и ниско ниво на натрий (хипонатриемия). Конвенционалните лекари често недоглеждат факта, че диуретиците могат да причинят изчерпване на жизнено важния за организма магнезий. За голяма част от пациентите е по-добре да започнат с ангиотензин ІІ рецепторни блокери, които са описани по-нататък в тази глава. Онези, които се нуждаят от диуретици, трябва да приемат допълнително и количества магнезий и калий, ако те не се приемат достатъчно с храната (приемът на магнезий с храната обикновено е твърде малък даже и за онези, които не приемат диуретици).

Кардио инхибиращи лекарства

Кардио инхибиращите лекарства намаляват скоростта и силата, с която сърцето изпомпва кръв, като намаляват сърдечния дебит и понижават кръвното налягане.

Бета блокерите намаляват пулса и кръвното като блокират бета адренорецепторите. Обикновено тези адренорецептори усещат хормоните епинефрин (адреналин) и норепинефрин в кръвта и след това отговарят като увеличават сърдечната честота и свиват кръвоносните съдове извън сърцето. Бета блокерите нарушават това взаимодействие.

Употребата на бета блокери е противопоказана при индивиди с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) и астма. Нежеланите събития включват влошаване на показателите за кръвна захар (при диабетици), високо ниво на триглицериди и по-ниско ниво на липопротеин с висока плътност (HDL—наричан понякога „добрия” холестерол). Tези лекарства може да обострят симптомите на депресия, да причинят еректилна дисфункция, а освен това се свързват с нарушения на съня, умора и летаргия.

Една втора група лекарства – калциеви антагонисти, специфично се свързват със и блокират каналите (клетъчни пори), които позволяват на калция да премине в клетките на сърдечния мускул. Тъй като мускулните влакна се нуждаят от калций, за да се свиват, намаленото ниво на калций в сърдечния мускул намалява силата, с която сърцето се свива и понижава кръвното налягане. Освен това, някои калциеви антагонисти, които са по-малко специфични спрямо калциевите канали в сърцето, също имат вазодилатиращи свойства.

Страничните ефекти, които най-често се асоциират с калциевите антагонисти, включват зачервяване на лицето и шията, главоболие, едем (подуване) обикновено в глезените и стъпалата, замаяност, умора и кожен обрив.

Вазодилататори

Вазодилататорите увеличават диаметъра на съдовете, което намалява тяхната резистентност и налягането, необходимо, за да може кръвта да премине през тях. Те са няколко вида с различен механизъм. Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) спират действието на ACE –ензимът, който катализира крайния етап от синтеза на хипертензивния хормон ангиотензин ІІ.  Като понижават нивото на ангиотензин ІІ, ACE инхибиторите подпомагат разширяването на кръвоносните съдове, с което увеличават отделянето на вода и натрий през бъбреците и така намаляват кръвния обем. Чести странични ефекти от употребата на АСЕ инхибитори включват замаяност, умора, слабост, главоболие и упорита суха кашлица.
Инхибиторите на ренина – друга група вазодилататори, също понижават нивото на ангиотензин ІІ през първия етап на неговия синтез. Този клас лекарства се асоциира с няколко нежелани ефекти, които включват диария, замаяност, грипоподобни симптоми, умора и кашлица.

Ефектите на ангиотензин рецепторните блокери са сходни с ACE инхибиторите. Вместо да намаляват нивото на ангиотензин ІІ, обаче, те намаляват неговата биоактивност като му пречат да си взаимодейства с рецепторите по повърхността на клетките и да изпраща сигнали за ефекти на високо кръвно налягане.

Освен че ефикасно сваля кръвното налягане (Heran 2008), един обзорен преглед на публикувани проучвания с данни за близо 150,000 участници разкрива, че употребата на ангиотензин рецепторен блокер се асоциира с 10% намален риск от инсулт, сърдечна недостатъчност или развитие на диабет (Bangalore 2011).

Aнгиотензин рецепторните блокери носят и някои изненадващи допълнителни ползи. Проучванията сочат, че потискането на сигналите до ангиотензин рецепторите може да притъпи оксидативния стрес и да насърчи активирането на гените, които се асоциират с дълголетието. Удивително е, че животните, които генетично са устроени да не експресират първичния ангиотензин рецептор, живеят с 28% по-дълго от нормалните животни (Benigni 2009). Освен това, тези животни имат по-голям брой митохондрии – клетъчните компоненти, които осигуряват енергията, необходима за функциониране с младежка енергия (Cassis 2010). Други данни показват, че ангиотензин рецепторните блокери могат да помогнат за модулиране на имунната система така, че да се попречи на автоимунните заболявания, да се потискат възпаленията и да се забави хода на сърдечносъдовата болест независимо от техните ефекти върху кръвното налягане (Stegbauer 2011).

Aнгиотензин рецепторните блокери могат да причинят замайване, главоболие или високи нива на калий в кръвта (хиперкалиемия); Нови доказателства сочат също, че някои лекарства от този клас могат да причинят тежки стомашночревни проблеми, които са сходни със заболяването целиакия (Rubio-Tapia 2012). Все пак, повечето хора не изпитват тези ефекти.

За мнозина от хората с високо кръвно, приемът на индивидуализирана дневна доза от ангиотензин рецепторен блокер може да поддържа стойностите на кръвното налягане в оптимални граници за период от 24 часа.

Aлфа блокерите пречат на свързването на норепинефрин с алфа адренорецепторите, които са разположени върху клетките на гладките мускули в стените на кръвоносните съдове. Те функционират подобно на бета блокерите в сърцето, като пречат на свиването на кръвоносните съдове в отговор на хормоните на стреса. Лекарство от този клас може понякога да причини замайване, виене на свят или прималяване при изправяне от седнало или лежащо положение.


[1] Кръвният обем се определя от приетото количество вода и натрий спрямо отделеното количество чрез бъбреците в урината плюс загубеното количество през стомашно-чревния тракт, белите дробове и кожата.

 
Погрешно мнение за лекарствата за кръвно, което може да се окаже пагубно

Сърцето не може да функционира правилно, ако не може да се поддържа едно предсказуемо ниво на кръвното налягане в цялата система на кръвообращението. Лекарите имат опасното схващане, че еднократен прием на антихипертензивно лекарство може да контролира кръвното през целия 24-часов период. В действителност, при много пациенти ефектът на тези лекарства продължава 12 до 18 часа, след което организмът остава уязвим на опасните ежедневни повишения на кръвното налягане. Малко са лекарите, които разбират, че увреждането настъпва през периодите от деня, когато кръвното се повишава над 115/75 . Ето защо контролирането на кръвното даже за 18 часа оставя пациентите изложени на ефектите на високото кръвно в продължение на 6 часа всеки ден.

Най-добрият начин да се следи ефективно кръвното е с апарат за кръвно в домашни условия. Ако човек приеме 50 mg доза лосартан сутрин и след това кръвното му е над 115/75, в който и да е момент от деня, той трябва да се консултира с лекaр дали да вземе втора доза лосартан вечерта, за да осигури контрол върху кръвното през цялото денонощие. Онези, които приемат Benicar® обикновено се нуждаят само от еднократна дневна доза от 10 до 20 mg.

Няма значение кое лекарство или средство от природната медицина използва човек, за да свали кръвното си. Целта е да използва апарат за кръвно налягане в къщи, за да постигне стойности на кръвното не по-високи от 115/75 за целия 24-часов период.

Лекарствата за кръвно могат да осигурят по-добра защита, ако се приемат преди лягане при някои популации

Едно проучване от 2011г разкрива, че схемата за прием на лекарства за кръвно може да окаже влияние върху тяхната ефикасност (Hermida 2011).

При 661 пациенти с хронично бъбречно заболяване, изходните стойности на кръвното налягане са измерени амбулаторно и след това стойностите са проследявани в продължение на 5 години според един от двата режима на дозиране. В първата група всички лекарства за кръвно са приемани сутрин след събуждане, а във втората група пациентите са приемали поне едно лекарство преди лягане. Не само, че пациентите от втората група са имали по-ниски стойности на кръвното по време на сън, но значително по-голям процент от тях са постигнали контрол над кръвното през деня, в сравнение с групата пациенти, които са приемали лекарството сутрин.

След анализ на данните от проучването, учените са открили драматично намаление на риска от сърдечносъдови събития и свързаната с тях смъртност  – пациентите, приемали лекарствата за кръвно вечер преди лягане са били подложени само на една трета от риска в сравнение с пациентите, които са приемали всички лекарства за кръвно сутрин. Освен това всяко 5 mmHg намаление на кръвното по време на сън се свързва с 14% намаление на сърдечносъдовите събития през периода на проследяване.

Макар че това проучване ясно показва, че пациентите с хронично бъбречно заболяване и високо кръвно са имали полза от режима на прием на лекарствата вечер, това не означава непременно, че подобен ефект може да се наблюдава при всички популации. Все пак, Life Extension препоръчва всеки, който приема лекарства за кръвно, да се консултира с лекар дали схемата на прием на лекарствата може да включва поне едно от лекарствата да се приема вечер преди лягане.

 
Промяна в начина на хранене и начина на живот за постигане на контрол върху кръвното налягане

Промените в начина на хранене имат за цел да балансират приема на макро- и микронутриенти, за да повлияят благоприятно на вътрешните системи на организма за регулиране на кръвното налягане.

Контролирането на теглото, повишената физическа активност, ограничаването на консумацията на алкохол  и промените в начина на хранене (по-специално намаляване приема на сол с храната) са сред най-проучваните и най-ефективни промени в начина на живот за постигане на контрол върху кръвното налягане. Индекс на телесната маса (ИТМ) между 18.5 и 24.9 носи най-малък риск за високо кръвно налягане. Понижения на систолното кръвно налягане с 5-20 mmHg на 10 кг свалено тегло са наблюдавани при няколко проучвания (The Trials of Hypertension Prevention Collaborative Research Group 1997; He 2000). Редовната физическа активност се асоциира със средно намаление на кръвното налягане с 3.2 mmHg (систолно) и 3.5 mmHg (диасистолно) при хиляди участници в редица проучвания (Cornelissen 2005; Kelley 2000; Xin 2001). Ограничената консумация на алкохол (≤ 2 питиета на ден за мъже, по-малко за жени) може допълнително да намали систолното кръвно налягане с 2-4 mmHg (Xin 2001).

Диета с ограничен прием на сол (< 1.5 грама/ден) може значително да понижи кръвното налягане. Режимът на хранене DASH (Dietary Approaches to Stop Hypertension/Промени в храненето за спиране на хипертонията) води до понижаване на систолното кръвно налягане с 8-14 mmHg, затова той е включен в основните насоки за хранене (Sacks 2001; Svetkey 1999). Първият режим на хранене DASH, фокусиран върху плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб, е особено богат на фибри (31 грама/ден) и калий (4.7 грама/ден) и беден на животински продукти. По ирония, първоначалният DASH не е режим с ниско съдържание на сол (позволява до 3 грама/ден), но въпреки това е оказвал влияние за сваляне на кръвното налягане (Appel 1997).

Фибри. Не е ясно как фибрите в храната (разтворими и неразтворими) понижават кръвното налягане. Възможните механизми включват понижение на гликемичния индекс на храните и смегчаване на инсулиновия отговор (инсулинът играе роля за регулиране на кръвното налягане). Разтворимите фибри могат също така да увеличат абсорбцията на минерали (като калций, магнезий и калий) посредством няколко механизма (Greger 1999). Един пълен преглед на 24 рандомизирани, контролирани клинични изпитвания изследва ефекта на фибрите при лица с нормално и с високо кръвно налягане. Те демонстрират умерено понижение на систолното (1.13 mmHg) и диасистолното (1.26 mmHg) кръвно налягане при средна доза 11.5 g фибри/ден (Streppel 2005). Друг преглед разкрива средно намаление, както на систолното, така и на диасистолното кръвно налягане при проучвания с пациенти страдащи от хипертония (систолно 5.95 mmHg и диасистолно 4.20 mmHg) и при проучвания с продължителност на интервенцията ≥ 8 седмици (систолно - 3.12 mmHg и диасистолно 2.57 mmHg) (Whelton 2005).

Протеини. Резултатите от един пълен преглед на проучвания за хипертония сочат връзка между недостатъчния прием на протеини с храната и високото кръвно (Myers 2007). Наскоро направен преглед на 46 проучвания демонстрира ефекта на растителните протеини върху понижаване на кръвното налягане (до 1.4 mmHg понижение на систолното кръвно налягане и 1 mmHg понижение на диасистолното кръвно за всеки 11 g растителни протеини консумирани дневно). Ефектът на сваляне на кръвното е по-силен както при индивиди на средна възраст с хипертония, така и при тези с висок първоначален индекс на телесна маса (Altorf 2010). Механизмът на действие на протеина за понижаване на кръвното не е изяснен. Той може да увеличи отделянето на натрий (и вода) през бъбреците, да увеличи концентрацията на аргинин в кръвта (прекурсор на азотния оксид) или да подобри чувствителността към инсулин (особено ако замества въглехидратите в диетата) (Myers 2007).

Ограничаване на калориите представлява едно постоянно намаляване на калориите в диетата (обикновено с 30%,но понякога и до 50% според някои протоколи), без недохранване (Lane 1998). Ограниченият прием на енергия забавя процесите на растеж в организма, което води до фокусиране върху защитните механизми за възстановяване. Общият ефект е подобрение на здравето с няколко степени.

Обсервационни проучвания проследяват ефектите от ограничаване на калориите върху слаби, здрави доброволци, като доказват, че едно умерено ограничение на приема на калории (22-30% намаление в приема на калории в сравнение с нормалните нива) подобрява сърдечната функция и намалява маркерите за възпаление и рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания (LDL-C, триглицериди, кръвно налягане) (Walford 2002; Fontana 2004; Fontana 2006; Meyer 2006). Понижения в систолното (5-10 mmHg) и диасистолното кръвно налягане (4-6 mmHg) са наблюдавани при проучвания с индивиди с нормално и с високо кръвно налягане, които са възприели хранителен режим с ограничен прием на калории (Fontana 2007; Lefevre 2009; Riordan 2008; Bloomer 2010).

Хранителни вещества, които подпомагат поддържането на нормални нива на кръвното налягане

Хранителните подходи към лечението на хипертонията имитират (отразяват) много от стратегиите на лекарствените терапии. Включването на специфични вещества в храната, които имат свойства за понижаване на кръвното или имат кардиопротективни свойства, може значително да подпомогне здравето на сърдечносъдовата система.

Няколко вещества в диетата могат също да понижат кръвното налягане посредством механизма на анти-оксидация. Хипертонията се асоциира с повишаване на оксидативния стрес и действието на про-оксидантните ензими. Оксидативният стрес може да деактивира сигнала на азотния оксид за вазодилатация, като го превърне в свободния радикал пероксинитрит. Няколко хипотензивни антиоксиданти действат като намаляват това оксидативно увреждане и запазват бионаличността на азотния оксид.

Кардио инхибиторни и кардио тонични нутрицевтици

Maгнезий. Още през 50-те години на миналия век ефектите на магнезия за сваляне на кръвното са обект на спекулации, основаващи се на констатации, че пиенете на твърда вода (която има високо съдържание на магнезий и други минерали се свързва с по-ниска смъртност от сърдечносъдови заболявания (Mizushima 1998). Десетки обсервационни проучвания показват, че приемът на магнезий се асоциира с по-ниско кръвно налягане и че хората с високо кръвно приемат по-малко магнезий от тези с нормално кръвно (Mizushima 1998). Maгнезият може да намали кръвното налягане като действа като природен калциев антагонист, а също така и като бъде кофактор за производството на вазодилататора простагландин E1 (Houston 2008).

Интервенции с магнезий показват умерени ефекти върху кръвното налягане. Анализът на дванадесет контролирани изпитвания с участието на над 500 пациенти показва, че приемът на добавки с магнезий в продължение на 8 до 26 седмици води до средно понижение на диастолното кръвно налягане с 2.2 mmHg (Dickinson 2006). Аналитичният преглед на 44 проучвания при хора с прием на добавки с магнезий показва, че той може да засили ефекта за сваляне на кръвното на антихипертензивните лекарства при пациенти в ранен стадий на хипертония. Пациенти, лекувани непрекъснато с лекарства за период от 6 месеца, са имали значително допълнително понижение на систолното и диасистолното кръвно налягане благодарение на приема на добавки с магнезий даже в такива ниски дози като 230 mg дневно. (Rosanoff 2010).

Ежедневният допълнителен прием на 300 дo 500 mg магнезий е жизненоважен за хората, които приемат диуретици. Абсорбцията на магнезий в кръвотока не е особено ефективна. По-високи нива на магнезий в кръвта могат да се постигнат с прием на 2,000 mg  магнезиев треонат дневно, макар, че съдържанието на магнезий в него е относително ниско (Slutsky 2010).

Глог (Crataegus laevigata; Crataegus monogyna; Crataegus oxyacantha). Глогът е традиционно средство за подкрепа на сърдечно-съдовата система и се използва още от средните векове. Има данни, че екстрактът от глог има слаб ефект за понижаване на кръвното посредством различни механизми, включително и чрез разширяване на коронарните и периферни кръвоносни съдове, инхибиране на АСЕ, чрез антиоксидативни и противовъзпалителни ефекти, както и благодарение на лекото си диуретично действие (Graham 1939; Furey 2008). Той подобрява и доставката на кислород към сърцето.  (Pittler 2008).

Tри изпитвания подкрепят потенциалното действие на екстракта от глог за понижаване на кръвното налягане. Едно малко, рандомизирано контролирано изпитване с участието на 36 нелекувани пациенти на средна възраст с лека форма на хипертония, сравнява стандартизиран екстракт от глог  (500 mg) и магнезий (600 mg), приемани по отделно и в комбинация в продължение на 10 седмици. Наблюдавано е леко понижение на диасистолното кръвно налягане в групата на глог (Walker 2006). В друго по-голямо проучване 92 участници на средна възраст с високо кръвно са били рандомизирани да приемат стандартизиран екстракт от глог или плацебо 3 пъти дневно в продължение на 4 месеца. Глогът показва значително понижение както на систолното, така и на диасистолното кръвно налягане (Asgary 2004). В трето проучване, група от 39 пациенти с диабет тип 2 са приемали екстракт от глог заедно с лекарства за сваляне на кръвното или кръвната захар. Участниците в изследването, които са приемали по 1,200 mg екстракт от глог дневно за 16 седмици, са имали понижение с 2.6 mmHg на диастолното кръвно налягане в сравнение с изходните стойности, докато в групата на контролите не са отбелязани промени (Walker 2006).

Регулиране на кръвното налягане

Калий. Калият е един от най-изобилните електролити в организма. Поради антагонистичната им роля в метаболизма, балансът между натрий и калий играе критична роля в регулирането на кръвното. Калият увеличава отделянето на натрий от бъбреците (понижава кръвния обем) и намалява чувствителността на кръвоносните съдове към свиване на съдовете от ангиотензин II (Krishna 1993).

Данни от обсервационни проучвания и клинични изпитвания постоянно сочат, че високите нива на калий се асоциират с по-ниско кръвно налягане. (Houston 2008). Четири прегледа на изпитвания за калий дават данни за средни понижения на систолното кръвно налягане с 2.4-5.9 mmHg и на диастолното с 1.6-3.4 mmHg при допълнителен прием на калий в продължение на 2-8 седмици (Cappuccio 1991; Whelton 1997; Geleijnse 2003; Dickinson 2006). Степента на понижение на кръвното зависи от дозата, като най-големите понижения на кръвното настъпват в горния край на дозовия диапазон (в изпитванията са използвани дневни дози от 1.9-4.7 g).

10 храни с най-богато съдържание на калий

Храна

Порция

Съдържание на калий (mg)

Прясно изтискан портокалов сок

1 кафена чашка

1436

Листа от цвекло – сготвени, варени, изсушени, без сол

1 чаша

1309

Бял боб

1 чаша

1189

Фурми

1 чаша

1168

Mляко

1 чаша

1135

Доматено пюре без добавена сол

1 чаша

1098

Стафиди без семки

1 чаша

1086

Печени картофи с кожата, без сол

1 картоф

1081

Сок от грейпфрут, бял, замразен концентрат, неподсладен, неразреден

1 кафена чашка

1002

Адекватният прием на калий е 4.7 g дневно за възрастни. Повечето възрастни приемат значително по-ниско количество с храната (2.8 - 3.3 g дневно при мъже и 2.2-2.4 g дневно при жени) (Food and Nutrition Board 2005). По-малко от 3 процента от населението приема адекватно количество калий (Nicklas 2009). Трябва да се отбележи, че количеството калий в добавките, които се продават без рецепта, е обикновено  <100 mg, така че индивиди с високо кръвно трябва да приемат храни богати на калий, за да си осигурят адекватния прием.

Калций. Освен магнезия и калия, популационни проучвания доказват ролята на калция за лечение на високо кръвно, вероятно поради способността му да подпомага отделянето на натрий, да балансира концентрациите на другите минерали (по-специално на магнезий и калий) и ролята му за активността на клетките на гладките мускули в кръвоносните съдове (Hamet 1995; Resnick 1991). В един преглед на 40 рандомизирани контролирани изпитвания, средна дневна доза калций от 1,200 mg се асоциира с понижение на систолното (1.9 mmHg) и диастолното (1.0 mmHg) кръвно налягане. При индивиди с обичайно нисък прием на калций (<800 mg/ден), хипотензивният ефект е бил даже още по-голям (2.6/1.3 mm Hg) (van Mierlo 2006).

>> още за хранителните вещества на следващата страница

Aнтиоксиданти

Коензим Q10 (CoQ10). Като критичен компонент на митохондриалната функция и производството на енергия, CoQ10 има централна роля за нормалната сърдечна функция (Adrash 2008). В кръвоносните съдове CoQ10 може директно да подпомага функцията на клетките на съдовите гладки мускули като им позволява да се разширяват (Digiesi 1992). Като липидно разтворим антиоксидант, CoQ10 може да потиска свободните радикали и свободните нива на вазодилататора азотен оксид (Rosenfeldt 2007).

В два отделни прегледа на проучвания при хора за CoQ10 (общо 12 проучвания с 328 участници с високо кръвно), всички са показали подобрение на кръвното налягане (Ho 2009; Rosenfeldt 2007). Tри рандомизирани, контролирани изпитвания на CoQ10 (100-120 mg дневно за период до 8 седмици) демонстрират средни понижения в систолното и диастолно кръвно налягане с 11 mmHg и 7 mmHg, съответно, докато отворени изпитвания разкриват малко по-големи средни понижения (-13.5/-10.3 mmHg) (Rosenfeldt 2007).

Има също така данни, че CoQ10 (при 200 mg дневно) подобрява контрола върху стойностите на кръвното налягане и кръвната захар при пациенти с диабет тип 2, когато се комбинира с фенофибрат – лекарство за понижаване на холестерола (Chew 2008). Приемът на CoQ10 може да доведе до известно понижение на диастолното кръвно налягане при пациенти с хронично бъбречно заболяване, когато се комбинира с рибено масло (Mori 2009).

Каротеноиди. Епидемиологични данни сочат, че рискът от високо кръвно намалява с увеличаване на концентрациите на четири каротеноида (α- и β-каротен, лутеин/зеаксантин и β-криптоксантин) в серума (Hozawa 2009). Освен това, при едно интервенционно проучване с хора, ликопен (каротеноид) демонстрира хипотензивен ефект. Едно малко кръстосано проучване с 31 пациенти с хипертония в стадий 1, които са приемали 250 mg обогатен с ликопен екстракт от домати в продължение на 8 седмици, демонстрира значителни понижения в кръвното налягане (-10/-4 mmHg), докато по време на приема на плацебо не са наблюдавани промени в кръвното налягане. Реактивни вещества на тиобарбитуровата киселина (TBARS), маркер за оксидативен стрес, също показват намаление през периода на изпитване (Engelhard 2006).

Хлорогенна киселина. Хлорогенната киселина от зелено кафе (непечени кафени зърна) е хипотензивен антиоксидант, който вероятно увеличава наличността на азотния оксид (за вазодилатация) чрез инхибиране на ензими, които образуват реактивни кислородни свободни радикали (Chen 2009). Печенето на кафето намалява ефекта на хлорогенната киселина върху кръвното налягане. Все пак, активността на хлорогенната киселина, която остава в изпеченото кафе, е достатъчна, за да противодейства в някаква степен на хипертензивните ефекти на кофеина, което обяснява защо консумацията на кафе води до повишение на кръвното в по-малка степен, отколкото самостоятелния прием на същото количество кофеин. (Noordzij 2005). Съществуват добавки с екстракт от зелено кафе, които осигуряват стандартизирани дози холорогенна киселина с минимално количество кофеин.

Две многоцентрови, рандомизирани, контролирани изпитвания изследват ефектите от различни дози хлорогенна киселина върху доброволци с лека степен на хипертония. В първото изпитване 117 доброволци са били рандомизирани в 3 групи с различни дозировки (46 mg, 93 mg, или 185 mg) на екстракт от зелено кафе срещу плацебо веднъж дневно в продължение на 28 дни. В края на изпитването, средните понижения в систолното кръвно налягане в сравнение с изходните стойности (4.7 mmHg и 5.6 mmHg за групите със средни и високи дози, съответно) показват значителни различия с плацебо. Разлики в диастолното кръвно налягане в сравнение с групата на плацебо се  наблюдават също в групите със средни и високи дози (-3.2 mmHg и- 3.9 mmHg, съответно) (Kozuma 2005). Второто изпитване, със сходен дизайн и продължителност, изследва четири дози екстракт от зелено кафе стандартизиран за хлорогенна киселина (0 mg, 82 mg, 172 mg, или 299 mg) при 203 доброволци (мъже и жени) с предхипертония и хипертония стадий 1. Екстрактът от зелено кафе е показал антихипертензивен ефект върху систолното кръвно налягане по дозозависим начин (от -2.7 mmHg дo -3.3 mmHg за ниски и високи дози, съответно). Понижението на диастолното кръвно налягане е било постоянно при всички дозировки (около 3 mmHg) (Yamaguchi 2008).

Витамин C. Витамин C е жизненоважен водноразтворим антиоксидантен витамин при хората. Смята се, че той има хипотензивно действие чрез подобряване на ендотелната функция, намалено втвърдяване на артериите и способност да се свързва с ангиотензин рецептора (с което се намалява способността му да се свързва с ангиотензин II) (Leclerc 2008). По-високите плазмени нива на витамин C се асоциират с по-ниско кръвно налягане (Bates 1998). При обсервационни проучвания, индивиди с най-високи плазмени концентрации на аскорбинова киселина (витамин C) са показали по-ниско систолно кръвно налягане с 4.66 mmHg и с 6.04 mmHg по-ниско диастолно кръвно налягане, отколкото индивиди с най-ниските концентрации (Block 2008).

Интервенционни проучвания с витамин C при възрастни с хипертония показват смесени резултати. Няколко малки проучвания показват скромно понижение на систолното (1.8 дo 4.5 mmHg) и диасистолното (2.8mm Hg) кръвно налягане при дози от 500 mg дo 2000 mg дневно (Mahajan 2007; Sato 2006; Ward 2005; Duffy 1999; Fotherby 2000; Hajjar 2002), докато други не успяват да разкрият значими ефекти (Kim 2002; Ghosh 1994; Magen 2004).

>> още за хранителните вещества на следващата страница

Вазодилататори

Екстракт от гроздово семе. Екстрактът от гроздово семе съдържа олигомерни процианидини (OPC), които подпомагат разширяването на кръвоносните съдове (вазодилатация) посредством повишено производство на азотен оксид и ACE инхибиране (Clouatre 2010). Две 4-седмични проучвания със стандартизиран екстракт от гроздово семе (150 mg или 300 mg) при пациенти с предхипертония с метаболитен синдром, показват изразено понижение на систолното и диасистолно кръвно налягане. Понижението е било средно с -12/-7 mmHg между двете проучвания и не се различава значимо между двете дозировки (Siva 2006; Sivaprakasapillai 2009). Друго изпитване се провежда от август 2011 (ClinicalTrials.gov 2011).

Нар. Нарът съдържа няколко биоактивни полифеноли с антиоксидантни свойства, включително пуникалагини. Консумацията на сок от нар (50 ml дневно) се асоциира с понижение на систолното кръвно налягане с 8 mmHg при едно 2-седмично проучване (Aviram 2001) и с 21 mmHg при 1-годишно проучване (Aviram 2004).

Освен мощното си антиоксидантно действие (има данни, че намалява LDL оксидацията и увеличава нивата на клетъчния антиоксидант глутатион) (Aviram 2004), полифенолите в нара функционират и като ACE инхибитори. След 2-седмична консумация на сок от нар е наблюдавана намалена ACE активност с 36%  (Aviram 2001).

L-аргинин. Аминокиселината L-aргинин служи като основна суровина за производство на вазодилататора азотен оксид. Ниските клетъчни нива на L-аргинин и азотен оксид са очевидни при индивиди, които са генетично предразположени към хипертония, вероятно поради неефикасния транспорт на L-аргинин през клетъчната мембрана (Schlaich 2004). Опитни диети с храни богати на аргинин, или с добавки от аргинин, демонстрират понижение на кръвното налягане (6.2 mmHg систолно, 5.0-6.8 mmHg диасистолно) в сравнение с контролни диети в рамките на краткосрочно проучване при хора (Siani 2000). Понижения на систолното и диасистолно кръвно налягане са наблюдавани и при пилотно изпитване, в което пациенти с трансплантиран бъбрек са получавали допълнително 18g дневно аргинин (Kelly 2001), както и при едно малко, контролирано изпитване при пациенти с диабет (Martina 2008).

Соеви изофлавони. Има предположения, че соевите изофлавони увеличават разширяването на артериите, подобряват ендотелната функция и свалят кръвното налягане вероятно чрез понижаване на оксидативния стрес и увеличаване наличността на азотния оксид (Mahn 2005). Два анализа на 25 рандомизирани контролирани изпитвания потвърждават ефекта от приема на изофлавони върху понижаване на кръвното налягане. В първия анализ, 14 клинични изпитвания със 789 участници (както с нормално кръвно, така и с предхипертония) разкриват, че дневният прием на 25–375 mg пречистени соеви изофлавони в продължение на 2–24 седмици понижава систолното кръвно налягане средно с 1.92 mmHg в сравнение с плацебо (Taku 2010). Пониженията на систолното кръвно налягане са по-големи при по-продължителни проучвания (3.45 mmHg при проучвани с продължителност над 3 месеца).

Втори анализ на 11 изпитвания (с общо 549 участници) разглежда приема на изофлавони от соев протеин и разкрива сходно средно понижение на систолното (2.5 mmHg) и диасистолното (1.5 mmHg) кръвно налягане в сравнение с плацебо (Liu 2011). Тези изпитвания използват по-тесен дозировъчен диапазон на изофлавони  (65-153mg дневно). В рамките на изпитванията, включени в този анализ, ефектите на соевите изофлавони за понижаване на кръвното са най-големи при пациенти с хипертония и при изпитвания с продължителност повече от 3 месеца.

Маслинови листа (Olea europaea). Маслиновите листа отдавна се използват за лечение на високо кръвно , атеросклероза и диабет (Janicke 2003). Листата съдържат активните вещества олеуропеин и олеацеин, които могат да действат като съдоразширяващо и АСЕ инхибитор, съответно (Somova 2003). Те съдържат също и урсолова и олеанова киселина, които са доказали, че подпомагат нормалния сърдечен ритъм и понижават сърдечния дебит (действат като бета блокери) при плъхове (Somova 2004). Екстрактът от маслинови листа показва и активност на калциев антагонист (Scheffler 2008).

Въпреки традиционната употреба, контролираните клинични изпитвани при хора с екстракт от маслинови листа, до скоро показват неясни резултати (Cherif 1996; Scheller 1955). Две наскоро проведени проучвания, обаче, които използват стандартизиран за търговски цели екстракт, дават обещаващи резултати. Първото е отворено, контролирано проучване с участието на 20 двойки еднояйчни близнаци с гранична хипертония. Допълнителният прием на 1,000 mg екстракт от маслинови листа за осем седмици е довел до понижаване на кръвното с до 19/10 mmHg при двамата близнаци. Между близнаците, разлики в кръвното налягане могат да се наблюдават при по-ниска доза от 500 mg (Perrinjaquet-Moccetti 2008). Във второто проучване, 148 пациенти с хипертония стадий 1 са били рандомизирани на каптоприл ( ACE инхибитор по лекарско предписание) или маслинови листа, 500 mg два пъти дневно. След 8 седмици, средните понижения от изходните стойности са били  -11.5 и -13.7 mmHg (систолно) и -4.8 и -6.4 mmHg (диастолно ) съответно в групите на маслинови листа  и каптоприл, което показва, че екстрактът от маслинови листа е почти толкова ефикасен колкото и лекарството за лечение на кръвното по лекарско предписание. Групата на екстракт от маслинови листа демонстрира също така понижение на общия холестерол в серума (2.8%) и триглицеридите (7.8%), както и гранично статистически значимо понижение на LDL-холестерола (2.9%) (Susalit 2011).

Други фактори за сваляне на кръвното с храната

Витамин D. Витамин D има няколко директни и индиректни ефекта върху нормалното функциониране на сърдечносъдовата система. Той допринася за поддържането на кръвното налягане като потиска производството на ренин в бъбреците (понижава продукцията на ангиотензин II ) (Li 2003). Освен това той потиска паратироидния хормон и провъзпалителните цитокини, които се асоциират със сърдечносъдовите заболявания. Ендотелните клетки, които са разположени по вътрешната страна на кръвоносните съдове, имат рецептори за витамин  D, което показва директния ефект на витамин D върху съдовия метаболизъм. Няколко обсервационни проучвания разкриват повишен риск от хипертония, когато се сравняват индивиди с най-нисък и най-висок прием на витамин D. Анализът на 18 проучвания разкрива  16% понижен риск от хипертония за всяко  16 ng/ml повишение на серумния витамин D (Burgaz 2011). По данни на National Health and Nutrition Examination Survey (NHANES), близо 75% от светлокожите и до 90% от тъмнокожите американци имат недостиг на витамин D  (Adams 2010).

Интервенции с употреба на витамин  D показват скромни резултати по отношение на понижаване на кръвното налягане. Един преглед на 11 рандомизирани, контролирани интервенционни изпитвания с витамин D (с над 700 участници) демонстрира слабо понижение на систолното (3.6 mmHg) и диасистолното (3.1 mmHg) кръвно налягане при дневни дози 800-2,500 IU (Witham 2009). Допълнителният прием на  D2 и D3 показва средно понижение на систолното кръвно налягане с 6.2 mmHg, докато приемът на алфакалцидол (синтетичен, активиран аналог на витамин D3) не е имал ефект. Втори преглед на изпитвания с витамин D, включително и 2 по-нови проучвания, разкриват средно понижение на систолното кръвно налягане с 2.44 mmHg (Wu 2010).

Life Extension препоръчва всички индивиди да поддържат ниво на 25-хидроксивитамин D в кръвта 50 – 80 ng/ml. За тази цел често е необходим допълнителен дневен прием на 5,000 – 8,000 IU витамин D. Допълнителните дози винаги трябва да се основават на индивидуални резултати от изследвания на кръвта.

Витамин K. Aтеросклерозата е водеща причина за инвалидност и смърт в цивилизованите общества. В появата и прогресирането на атеросклерозата участват многобройни фактори. Засягането на кръвоносни съдове, включително от хомоцистеин или окислен липопротеин с ниска плътност  (LDL) може първоначално да увреди вътрешния слой на артериите (ендотел) (Mallika 2007). За да поправи това увреждане, ендотелът натрупва колаген, който образува шапка върху увреденото място (Lafont 1999).

Tези ендотелни колагенови шапки привличат калция, който се натрупва (калцифицира) и образува твърд материал, който наподобява кост; затова атеросклерозата понякога е известна като „втвърдяване на артериите”. В резултат, този процес потиска гъвкавостта на съдовете и причинява стесняване на прохода, през който трябва да премине кръвотока и така води до повишаване на кръвното налягане. Калцифицирането на коронарните артерии забележимо повишава и риска от инфаркт. (Bellasi 2007).

Проучванията показват, че витамин  K има незаменима роля за балансиране на калциевите отлагания, тъй като то е свързано със здравето както на скелета, така и на съдовете. Витамин K осигурява адекватно количество калций да остане в костите, за да поддържа здравината им, но в същото време да държи калция извън артериите, за да поддържа тяхната гъвкавост (Schurgers 2001; Doherty 2003; Beulens 2008). Значителен брой научни изследвания показват, че недостатъчното ниво на витамин K2 ускорява калцифицирането на артериите (Beulens 2008). Животински модели показват, че допълнителният прием на витамин  K може да върне назад калцификацията на артериите (Schurgers 2007).

Чесън. Чесънът подпомага нормалната функция на сърдечносъдовата система и това е доказано в няколко клинични изпитвания с хора , които показват специално неговото хипотензивно действие и способността му да индуцира благоприятни профили на липидите в кръвта. Освен това чесънът понижава систолното и диасистолното кръвно налягане при индивиди с хипертония, както и систолното кръвно налягане при лица с нормално кръвно. Един наскоро проведен преглед и анализ на 11 контролирани изпитвания при хора показва средно понижение на систолното налягане с 4.6 mmHg в групата с прием на чесън в сравнение с плацебо, докато средното понижение при пациенти с хипертония е било 8.4 mmHg за систолното и 7.3 mmHg за диасистолното кръвно налягане (Ried 2008).

Рибено масло. Рибеното масло е източник на омега-3 мастни киселини ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA). EPA и DHA се произвеждат в съвсем ограничена степен в човешкия организъм от алфа-линоленовата киселина, но въпреки това са жизненоважни за няколко метаболитни процеси. Освен, че водят до понижен риск от сърдечносъдова смъртност и нефатални сърдечносъдови събития  (Marik 2008), мастните киселини в рибеното масло показват и ефект на понижаване на кръвното налягане. При анализ  на  36 клинични изпитвания върху ефектите от допълнителен прием на омега-3 при повече от 2,000 индивиди с нормално и високо кръвно налягане, става ясно, че средният прием на 3.7 g дневно на рибено масло води до средно понижение на кръвното налягане с 2.1 mmHg (систолно) и 1.6 mmHg (диасистолно) (Geleijnse 2002). Ефектите са били по-големи при индивиди с хипертония – средно понижение с 4 mmHg (систолно) и 2.73 mmHg (диасистолно). Oмега-3 мастни киселини от рибено масло демонстрират също умерен ефект за сваляне на кръвното при диабетици. Един преглед и анализ на пет малки рандомизирани контролирани изпитвания разкрива средно понижение на кръвното налягане с 1.69/1.79 mmHg (Hartweg 2007).

Сусамовите лигнани (включителносезамин и сезамолин) се намират в сусамовите семена и присъстват в сусамовото олио. Няколко проучвания с животни  съобщават, че сусамовите лигнани потискат развитието на хипертонията (Matsumura 1998; Kita 1995; Nakano 2002). Когато се използва като заместител на друг вид олио за готвене, употребата на сусамово олио (около 35 g дневно необходимо за приготвяне на ястието) е довела до значително понижаване на систолното (20 mmHg) и диастолното (18 mmHg) кръвно налягане при 40 пациенти на средна възраст с диабет и хипертония след период от 45 дни. Тези промени са изчезнали след преминаване на употреба отново на фъстъчено олио или палмово масло (Sankar 2006). Едно по-голямо проучване със сходен дизайн  (356 пациенти с хипертония  лекувани с калциевия антагонист нифедипин) е дало като резултат подобни понижения на систолното и диасистолното кръвно налягане в сравнение с изходните стойности. Сусамовото олио допълнително повишава хипотензивния ефект на нифедипин (понижава кръвното налягане с почти 15/10 mmHg в сравнение с приема само на лекарството) (Sankar 2005). Едно малко, рандомизирано, контролирано изпитване с допълнителен  прием на пречистен сезамин (30 mg, 2 пъти дневно за 4 седмици) при 25 участници на средна възраст с предхипертония, отчита като резултат понижаване на систолното кръвно налягане с 3.5 mmHg и на диасистолното с 1.9 mmHg (Sankar 2005).

Сусамовите лигнани могат да понижават кръвното налягане поради потискането на вазоконстриктора (води до свиване на кръвоносните съдове) 20-хидроксиейкозатетраенова киселина (20-HETE).  30% понижение в нивата на 20-HETE е наблюдавано при хора след 5-седмичен допълнителен прием на сусам (39 mg дневно) (Wu 2009). Сусамовите лигнани могат освен това да свалят кръвното налягане посредством антиоксидантното си действие  (избягване оксидацията на азотния оксид) (Miyawaki 2009).

Пептиди от суроватъчен протеин. Пептидите от суроватъчен протеин имат антиоксидантен потенциал и свойства за понижаване на кръвното налягане (Chitapanarux 2009; Laviolette 2010; Marshall 2004). Освен това те спомагат за отпускането на кръвоносните съдове и по-слабо „втвърдяване” (Pal 2010). Откритието, че антиоксидантния статус директно повлиява наличността на ангиотензин, обяснява как суроватъчните протеини могат да се борят с високото кръвно налягане (Zhou 2010). Проучвания при хора на богати на суроватка и обогатени със суроватка млечни продукти демонстрират убедително понижаване на кръвното налягане в сравнение с пациенти на плацебо или с допълнителен прием на казеин (Pal 2010; Kawase 2000; Pins 2006).

През последните години учените откриха, че суроватъчните протеини упражняват значителен директен АСЕ инхибиращ ефект (Vermeirssen 2002; Manso 2003; Vermeirssen 2003). В стомаха и червата на човека, част от суроватъчния протеин се разпада на много специфични  къси вериги на амино киселини (пептиди), които функционират като ефикасни ACE-инхибитори (Abubakar 1998; Parrot 2003; Vermeirssen 2002).Лабораторни изследвания показват, че кръвното се понижава при животни с хипертония , които приемат производни на суроватъчния протеин (Yamamoto 1999; Costa 2005). Този ефект се дължи отчасти на АСЕ инхибирането. АСЕ-инхибиторният ефект е значително по-слаб отколкото при лекарствата по лекарско предписание. Някои хора, обаче, се сблъскват с нежелани ефекти от страна на тези лекарства (FitzGerald 2004). За разлика от тях , производните на суроватъчните протеини могат да се използват дълго време без да предизвикват никакви нежелани реакции. Други проучвания предполагат, че тези активни съставки на млякото инхибират също и освобождаването на други молекули, които водят до свиване на кръвоносните съдове , като ендотелин-1, като предлагат по този начин и друг път за контрол на кръвното налягане (Maes 2004).

Препоръки на Life Extension

Високото кръвно налягане е много опасно и често минава незабелязано за жертвите си докато нанесе своя ужасяващ удар като инфаркт или инсулт. Ето защо първата стъпка към овладяване на хипертонията е редовното следене на кръвното в домашни условия с апарат за кръвно. Необходимо е да се използва многостранен подход , като се комбинират промени в храненето, по-голяма физическа активност, прием на хранителни добавки и лекарствени препарати за поддържане на кръвното в границите на 115/75 mmHg за оптимална защита.

Много хранителни съставки , които модулират кръвното налягане, осъществяват това по същия начин както и някои лекарствени средства. Затова е важно да се консултирате с Вашия лекар преди да започнете хранителен режим за контролиране на кръвното, особено ако вече приемате и лекарства за лечение на кръвното налягане.

И макар, че голям брой хранителни вещества са доказали в различна степен ефекти върху понижаване на кръвното налягане, повечето по-възрастни хора ще имат нужда и от поне един клас лекарство/а по лекарско предписание за сваляне на кръвното. Промяната в начина на живот и хранителните добавки дават възможност да се приемат по-ниски дози от лекарствата за високо кръвно или лекарството да не се приема, ако се постигнат стойности на кръвното  115/75 mmHg  за 24-часов период.

Кардио инхибиторни и кардиотонични нутриенти (Контролират силата, с която сърцето изпомпва кръвта)

  • Maгнезий: 350 – 1500 mg дневно
  • Глог плодчета: 2 – 3 g дневно

Регулиране на кръвния обем (Кръвта в по-голямата си част е вода, така че обемът й е динамичен, затова интервенциите, които помагат да се контролира съхраняването на водата, могат да модулират и кръвното налягане)

  • Калий: 99 mg дневно (или повече) по указания на здравен специалист въз основа на резултатите от изследването на кръвта.
  • Калций: 1000 – 1200 mg дневно

Aнтиоксиданти (намаляването на оксидативния стрес помага за поддържане на способността на кръвоносните съдове да се разширяват – критична стъпка за регулиране на кръвното налягане)

  • Coq10: 100 – 300 mg дневно (убиквинол като форма на коензим Q10)
  • Ликопен: 15 – 30 mg дневно
  • Зелено кафе: стандартизиран екстракт: 400 – 1200 mg дневно
  • Vitamin C: 1000 – 2000 mg дневно

Вазодилататори (Вещества, които подпомагат производството или активността на азотен оксид и помагат на кръвоносните съдове да се разширяват, което позволява спадане на кръвното налягане)

  • Екстракт от грозде (съдържа екстракти от семките и ципата на гроздето): 150 mg дневно
  • Екстракт от нар: стандартизиран до 30% пуникалагини: 400 mg дневно
  • L-aргинин: 1600 mg три пъти дневно между храненията
  • Соеви изофлавони: 135 – 270 mg дневно
  • Екстракт от маслинови листа: 500 – 1500 mg дневно

Други фактори на храненето, свързани с понижаване на кръвното налягане

Освен това, следните показатели за изследване на кръвта могат да бъдат от полза:

  • Кортизол сутрин/вечер
  • Витамин D, 25-Хидрокси
  • RBC Mагнезий

Ограничаване на отговорността и безопасност на информацията

Настоящата информация (както и всеки придружаващ материал) няма за цел да замести съветите на лекаря или на друг квалифициран здравен специалист. Всеки, който иска да прилага промени, свързани с хранене, лекарства, физическа активност или други промени в начина на живот с цел профилактика или лечение на конкретно заболяване или състояние, трябва първо да се консултира и да поиска разрешение от  лекар или друг квалифициран здравен специалист. По-специално, бременните трябва да потърсят съвета на лекар преди да използват някой протокол от този уеб сайт. Описаните на този уеб сайт протоколи са предназначени само за възрастни, освен ако не е упоменато друго.  Информацията за продуктите може да съдържа важна информация за безопасността на продукта, а най-новата продуктова информация, предоставена от производителя на продукта трябва да бъде внимателно разгледана преди употреба, за да се удостовери дозата, приложението и противопоказанията. Националните, регионални и местни закони могат да се различават по отношение на употребата и приложението на редица от обсъжданите лекарства. Читателят поема риска за всякакви увреждания. Авторите и издателите, техните филиали и представители не носят отговорност за увреждания и/или щети на лица, произтичащи от този протокол и изрично отхвърлят отговорността за каквито и да било нежелани ефекти в резултат от ползването на тази информация.

Протоколите повдигат много въпроси, които подлежат на промяна, тъй като излизат нови данни. Нито един от предлаганите от нас режими по протокол не може да гарантира, че носи полза за здравето. Издателят не е извършвал проверка на истинността на данните и изрично отхвърля отговорността за грешки в литературата.