Количката е празна!
Контакти
Телефон: +359 888 644 330

адрес и запитвания

ВРЪЗКАТА АНТИ-СТАРЕЕНЕ - ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ

Допълване на диетата с витамини, минерали и билки значително ще помогне да се запазите млади и да останете в добро здраве по-дълго време. Тези “диетични агенти” не може да заменят правилното хранене, но предпазват от преждевременно стареене. Не всички добавки спадат в графата “анти-стареене”. “Анти-стареене” добавките целят да предотвратяват всяко възможно влошаване на състоянието на клетките, което може да ускори процеса на стареене.

Фактът, че добавките може да помогнат за предотвратяването на дадено заболяване не е бил известен винаги. Между 1500 пр.н.е. и 1900 г. сл.н.е. е било забелязано, че има храни, които предпазват от дадени заболявания. Египтяните са използвали черния дроб, за да предотвратят нощната слепота. От 1890 до 1900 г. връзката между липсата на определени храни и болестта се утвърждава. Например, полираният ориз (беден на тиамин) е открито, че причинява бери-бери. Годините 1900-1948 са известни като златната ера на откритието на витамините. Развити са много техники за усъвършенстването на производството на витамини като изолацията и синтеза. През 1933 г. се появява първият комерсиално синтезиран витамин C.

До неотдавна много заблуди съществуват относно витамините и минералите. Три такива основни заблуди в тази област включват:

  • Витамините са катализатор и затова са необходими в много малки дози, тъй като те могат да се "рециклират" почти безкрайно.
  • Витамините са необходими, само за да се предотвратят заболявания причинени от недостиг на витамини (например витамин С при скорбута и никотинова киселина при пелагра).
  • Големи дози не са необходими и са опасни.

В действителност, оптимални дози витамини трябва да се използват, както за профилактика (превенция), така и за поддържане на оптимално здраве. Тези дози варират от много малки до много големи (например 10 мг никотинова киселина е необходима за предотвратяване на пелагра, докато доза от 1000 мг  е необходима за предотвратяване на повтаряща се хронична пелагра). Освен това не съществува оптимална доза за цялото население. Тя зависи от възрастта, пола, видa заболяване, вида на стресовите фактори и т.н. Друго важно откритие в подкрепа на употребата на витамини e, че те имат ползотворни действия, които изглежда не са свързани с техните свойства като витамини.

Препоръчителният хранителен прием (ПХП) / Дневните препоръчителни стойности за хранителен прием

Преди да продължа по-нататък, нека да кажем няколко думи за препоръчителните стойности за хранителен прием (ПСХП).1 ПСХП посочва горните граници за нерисков хранителен прием на витамини, минерални вещества и електролити, както и препоръчителния хранителен прием и адекватния хранителен прием на водноразтворими витамини, диференцирани по възраст, пол и физиологични състояния (бременност и кърмене). Министерство на здравеопазването на България определя тези нива.

Първо, по дефиниция, “Адекватен хранителен прием” е препоръчителното средно дневно ниво на хранителен прием, определено на база научни изследвания при групи здрави индивиди. Парадоксът е, че тези нива не са актуализирани според научните открития в последните 8 години, нито пък според световните стандарти (Европейски и Американски). Най-новата наредба е от 2005. Например, препоръчителният хранителен прием (ПХП) на витамин D при възрастни между 30 и 60 години е все още 5мкг (еквивалентно на 200 международни единици) и 10 мкг (400 МИ) при възрастни между 60 и 75 кг. Американските стандарти са 600 МИ (възраст 1 - 70 г.) и 800 МИ (възраст >71 г.). Също така през последните 8 години  постоянно излизат нови проучвания, които показват ползите от витамин D за профилактика и предотвратяване на рак на гърдата, на простатата и рак на дебелото черво, болест на сърцето и диабет.

Второ, препоръчителният хранителен прием (ПХП) включва стойностите, които се свързват с намален риск от хронични заболявания. С други думи, това са количествата необходими за предотвратяване на често срещани дефицитни заболявания (като рахит или скорбут)  при групи здрави индивиди.  Здравият индивид не е дефиниран в наредбата, но се предполага, че е в добро здраве, има нормално храносмилане, не е с наднормено тегло, води живот без стрес, няма медицински проблеми, не се нуждае от никакви лекарства и е на добър хранителен режим от 2000 калории на ден (повечето от възрастните хора ядат по-малко от 1500 калории на ден).

Излишно е да споменаваме, че повечето от нас не се вписват в определението на здрав индивид. В действителност, повечето възрастни жени не отговарят на ПХП за цинк, витамин В, калций, магнезий и витамин Е, също така възрастните мъже не отговарят на ПХП за цинк и магнезий. По-малко от 29% от хората ядат пет пресни плодове и зеленчуци на ден. В другата крайност, 20% от населението не яде плодове или зеленчуци изобщо.

Въпросът тогава естествено е: достатъчни ли са тези ПХП дози за анти-стареене ефект и профилактика? Смятаме, че като цяло, ПХП са недостатъчни, ако целта ви е профилактика на сърдечно-съдови заболявания, рак, катаракта, артрит и други заболявания, свързани с възрастта.


1. според НАРЕДБА № 23 om 19 юли 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението.  Обн. ДВ. Бр. 63 от 2 Август 2005г.
Предишна Следваща
микро займы онлайн