Количката е празна!
Контакти
Телефон: +359 888 644 330

адрес и запитвания
Архив

Здравето започва в утробата. Какво определя нашето здраве?

на 25 февруари, 2014 , 0 Коментара

В блога на Хелт Фрик предстои да обсъдим редица отговори на въпроса. Скоро ще публикувам една серия, наречена 9 стъпки до перфектно здраве. В тази серия изброявам най-значимите фактори, свързани с начина ни на живот, които допринасят за здравето и болестите.

Освен това не трябва да пренебрегваме важната роля на гените  - ДНК-то, което сме наследили и как то оформя нашето развитие и здраве. Chris Masterjohn пише отлична серия по темата генетика в блога си, The DailyLipid (на английски).

Но последни изследвания показват друг фактор, който мощно влияе върху здравето ни през целия живот: хранителният статус на майката по време на (и дори преди) бременността. Всъщност, някои учени смятат, че 9-те месеца бременност е периода, който има най-сериозни последствия върху живота ни, повлиявайки завинаги функцията на мозъка и на органите сърце, черен дроб и панкреас. Изледвания също така показват, че условията предоставени в утробата оформят всичко от нашата предразположеност към болести до нашия апетит и метаболизъм, както и интелект и темперамент.

Ние сме толкова здрави, колкото и утробата на майките ни.

Идеята, че хранителната среда в утробата засяга нашето здраве не само в утробата, но и след раждането е станала известна като “Теория за произхода и развитието на здравето и болестта" или DOHaD.

Тази теория е предложена за първи път от британския учен Дейвид Баркър (David J. Barker) през 80-те години с цел да обясни следното противоречие: С процъфтяването на Великобритания нараства и честотата на заболявания на сърцето. Въпреки това най-високите нива на сърдечно-съдови заболявания са открити в най-бедните части на Великобритания. Баркър открива, че по-скоро не тютюнопушенето,  мазнините в храната или някаква друга причина, свързана с начинa на живот e фактора, определящ дали даден човек ще заболеe преждевременно от сърдечно заболяване (преди 65-годишна възраст), a теглото при раждането.

Баркър открива, че бебета, износени до термин с тегло при раждане между 3.8 и 4.3 кг. имат 45% по-нисък риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания по-късно в живота в сравнение с деца, родени 2.5 кг. Те също така имат по-нисък риск от инсулт, 70% по-нисък риск от инсулинова резистентност и малко по-нисък риск oт високо кръвно налягане по-късно в живота. Рискът намалява в линейна прогресия между 2.5 и 4.3 килограма, но започна да се увеличава отново, при тегло по-голямо от 4.3 кг.­

Как първите девет месеца оформят останалата част от живота ни?

През последните 25 години, оригиналната работа на Баркър е възпроизведенa и разширена. Ако направите бързо търсене в Pubmed.org на “the developmental origins of adult disease” (произхода на развитието на болестта), ще намерите препратки към зародишния произход на ракa, сърдечните заболявания, алергиите, астмата, автоимунните заболявания, диабета, затлъстяването, психичните заболявания и дегенеративните заболявания като артрит, остеопороза, деменция и болестта на Алцхаймер.

Списъкът по-долу е само една малка извадка от литературата по темата:

  • Метаболитен синдром. В една статия от 2011, Брус и др. показват, че появата на метаболитен синдром е "по-вероятна при индивиди “изложени” на неоптимално хранене по време на критичните периоди на развитие".
  • Сърдечно-съдови заболявания и диабет. През 2002 г. Баркър, бащата на DOHaD хипотезата, публикува проучване, че бавният растеж по време на феталния период и ранна детска възраст е следствие от лошo хранене на майката и предразполага към коронарна болест на сърцето, тип 2 диабет и хипертония по-късно в живота.
  • Рак на гърдата. Hilakivi- Clarke, и др. "Mайчината диета и излагане на неблагоприятното влияние на околната среда могат да увеличат риска от рак на гърдата чрез предизвикване на постоянни епигенетични промени в плода, които променят чувствителността на организма към фактори иницииращи рак на гърдата."
  • Синдром на поликистозните яйчници (PCOS). Dumesic и др 2007. Това проучване показва, че инсулиновата резистентност и повишените нива на тестостерон по време на бременност често водят до PCOS в зряла възраст.
  • Затлъстяването. Kalliomaki и др 2008. Тези учени откриват, че изучавайки състава на чревната флора на майката (повлиянa от хранене, лекарства, стрес и т.н.) те биха могли да предскажат кои деца ще бъдат с наднормено тегло от 7 години!

Има буквално стотици подобни публикации в литературата, които стигат до едно и също заключение: хранителната среда в утробата има значителен ефект върху нашето здраве по-късно в живота.

Защо диетата на майката играе такава решаваща роля при определяне на нашето бъдеще здраве?

Идеята, че хранителната, хормоналнa и метаболитнa околната среда, предвиденa от майката, непрекъснато програмира структурата и физиологията на нейното потомство е създадена от Баркър през 80-те години.

По същество тя работи по следния начин. Както всички живи същества в началото на живота си, хората са в състояние да се адаптират към заобикалящата ги среда. Ако не можехме, не бихме оцелели. Има критичен период в началото на живота ни, когато се случва приспособяването и след като този период преминe, ние ставаме по-малко "пластични" и се адаптираме по-трудно. Нашата програма е вече настроена.

При хората, критичният, чувствителен стадий на ранния период на живота (когато системата е “пластична” и чувствителна към околната среда) започва в утробата. Това e абсолютно логично в еволюционен смисъл. Този начален стадий дава възможност за производството на генетичните фенотипи, които ни правят по-добре свързани със средата, в която вероятно ще се намирамe след като сe родим.

Например, ако майката гладува, това може да доведе до метаболитни адаптации на плода, които позволяват съхраняването на повече калории (хипотеза на "пестеливия фенотип"). Този защитен механизъм увеличава шансовете за оцеляване, ако плодът е роден в среда, в която калориите са оскъдни (недостатъчни).

Клъкман и др. развиват тази теория за пластичността на развитието на плода, като показват, че диапазонът  от недохранване до “пре-хранване” има U-образна форма. Това означава, че бъдещото здраве на бебето ще бъде засегнатo, когато майката получава твърде малко от правилните хранителни вещества и/или твърде много от грешните.

Roseboom и др установяват, че недохранването по време на бременност засяга различни органи на тялото и увеличава риска от заболяване, независимо от теглото при раждане. Други изследователи теоретизират, че храненето на майката може да регулира притока на кръв към развиващите се органи (т.е. мозъка в сравнение с черния дроб), водейки до промени в програмирането на плода, които засягат телесния състав при раждането и дори по-късно в живота.

Хранителнитa среда в утробата се оформя преди зачеването.

Вече установихме, че хранителната среда в утробата на майката засяга здравето на бебето не само при раждането и по време на ранното детство, но през останалата част от живота му. Това води до очевидното заключение, че правилното храненето на майката е от решаващо значение за здравето през целия живот на нейното потомство.

Но какво определя хранителния статус на майката по време на бременността? Разбира се, отговорът е нейната диета и начин на живот след като тя е заченала. Но аз се надявам, че е очевидно, че диетата на майката през предшестващите месеци и дори години до зачеване също е важна.

Ето защо традиционните култури имат свещени храни за плодородие, с които се хранят бъдещите майки и дори бащи. Те включват силно питателни и полезни храни като риба, яйца, черен дроб, костен мозък, яйчен жълтък и други мазнини от животински произход. Например, в племето на Масаите в Африка било разрешено на двойки да сключват брак и забременяват само след като изкарат няколко месечен режим на пиене на мляко в дъждовния сезон, когато тревата е гъста и хранителното съдържание на млякото е особено високо.

За съжаление, тази традиционна мъдрост е до голяма степен загубена в съвременния свят. Ролята на храненето по време на предварителната подготвока за забраменявана почти не се споменава в медиите или съвременните медицински центрове. Но както видяхме в тази статия, храненето на майката преди зачеване и по време на бременност може да бъде един от най-важните фактори определящи здравето на бебето през целия му живот.

Друг проблем е, че много жени са объркани (разбираемо) за това какво представлява правилното хранене по време на предшестващия период на зачеването и бременността. Има толкова много противоречива информация по въпроса и понякога е трудно за не-специалистите да разберат на какво да вярват и на какво не.

Както мнозина от вас знаят Хелт Фрик организира семинар, наречен “Кодекс здраво бебе” по отношение на хранене за фертилитет, бременност и кърмене. Моля свържете се с нас за повече информация.



Коментари

Остави коментар

Вашият коментар

* Име:
* E-mail: (Не се публикува)
   Уебсайт: (Site url with http://)
* Коментар:
Код за верификация:
микро займы онлайн